„Американците са от Марс, а европейците от Венера“ отдавна е мантра в стратегическите дела. Нормално е човек да мисли, че същото важи и за фискалната политика, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Американският президент Джо Байдън прокара пакета си от стимули за 1,9 трлн. долара по-малко от два месеца след встъпването си в длъжност. В контраст, стимулите изобщо не фигурират в дневния ред на срещата на високо равнище на лидерите на ЕС тази седмица. Вместо това те ще обсъдят международната роля на еврото.
Главният икономист на UniCredit Ерик Нилсен изчислява, че фискалните стимули в еврозоната през тази година ще достигнат 6% от БВП – висока стойност в исторически план, но по-малко от половината от съответното ниво в САЩ.
Наблюдатели, запознати с дискусиите от двете страни на Атлантика, казват, че разликата в подхода отразява контрастния политически дневен ред. В САЩ има желание да се покаже, че правителството наваксва, след като се смяташе, че не е приело достатъчно насериозно коронавирусната криза. Европа, от друга страна, успя да направи пробив миналата година чрез безпрецедентния консенсус относно монетарната подкрепа и общите фискални разходи.
Но може би разликата не е такава, каквато изглежда. Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) изглежда по-кейнсианска от всякога. Миналата седмица тя се ангажира да избягва „преждевременно оттегляне на фискалната подкрепа“ и за „поддържаща фискална позиция“ не само тази година, но и през 2022 г. Участниците в дискусиите отбелязват категоричното съгласие относно необходимостта да се избегне повтарянето на грешката, допусната по време на предишната криза - твърде бързото затваряне на фискалните кранове.
Европейската комисия почти предложи официално фискалните правила на блока да бъдат суспендирани за още една година. „Много добра новина е, че няма да натиснат спирачките “, коментира Нилсен.
Парите от новаторския бюджет за възстановяване на ЕС ще започнат да текат едва през есента. А и бяха изказани оплаквания, че съюзът се движи твърде бавно. Но в кръговете на икономическата политика това забавяне все по-често се разглежда като прикрита благословия, ако предизвика допълнителни разходи през цялото възстановяване, след като извънредната помощ за работниците и предприятията бъде оттеглена.
Истинското фискално действие обаче ще е в националните бюджети. Нилсен посочи, че знаем по-малко за това колко правителствата планират да изразходват дискреционно, отколкото за размера на европейските пари, които предстоят. Допълнителният бюджет в Германия, който се очаква в сряда, ще бъде важен показател. Други страни биха могли да увеличат разходите или да разширят схемите за подкрепа през годината, ако е необходимо.
Междувременно стимулите на Байдън от своя страна ще засегнат фискалната политика на Европа. Един представител на еврозоната изтъква, че е по-лесно за фискално консервативните северноевропейски правителства да бъдат вдъхновени от програмата на Байдън, особено ако тя изглежда успешна, отколкото ако комисията предложи нещо в същия мащаб.
Но пътят към по-големи фискални действия не е прост. Гарантирането, че бюджетната дисциплина няма да убие възстановяването зависи от политиката на многобройните омерти, при които обсъждането на въпроси с липсващ консенсус тихо се оставя настрана. Тук влизат риска от възобновяване на пазарната загриженост за финансите на страните с големи дългове, дали националните правителства ще харчат разумно грантовете от ЕС и как да се реформират фискалните правила, преди да бъдат върнати отново.
Жеромин Зетелмайер, заместник-директор по прегледа на стратегията и политиката в МВФ, заяви, че премахването на сегашните правила е „нереалистично, защото е скок в тъмното“. Но той се надява, че ще може да се даде възможност на правителствата за по-голяма автономия за това как да направят дълговете устойчиви в замяна на по-строга намеса, ако те се провалят, както предложиха той и бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар.
Засега обаче има споразумение да се оставят подобни разногласия за по-нататък - и със сигурност не преди изборите в Германия през септември, на които ще бъде избран наследникът на канцлерката Ангела Меркел.
Такава е несигурната реалност на един съюз между държави, които запазват силата на кесията. Но отлагането на трудни въпроси с цел незабавно постигане на правилна фискална политика може по странен начин да се окаже ефективно, макар и случайно, проявление на договорното задължение на ЕС да третира икономическата политика като въпрос от общ интерес.
10:57 | 14.09.22 г.