Още един бурен ден на най-големия облигационен пазар в света, пише Брайън Чапата за Bloomberg.
Доходността по 10-годишните ДЦК на САЩ скочи с 0,11 процентни пункта в четвъртък до 1,75%, докато 30-годишната доходност се покачи с 0,10 пункта до 2,51%. Страхът е осезаем сред инвеститорите във фиксиран доход, че Федералният резерв наистина ще позволи на инфлацията да надвиши целта му от 2% за продължителен период, преди да повиши лихвените проценти и да натисне спирачката на икономиката. Това не е изненада за всеки, който следи нещата отблизо, но въпреки това прогнозите на централната банка от тази седмица подчертаха промяната в нейната рамка за паричната политика.
Междувременно Федералният резерв не прояви интерес към някои от по-сложните идеи за това как да се овладее доходността по дългосрочните ДЦК, като например усилие от типа „Операция Twist“ за намаляване на покупките на краткосрочни държавни облигации и увеличаване тези на дългосрочни облигации или директен контрол върху кривата на доходността. Това беше правилният ход: Очевидно търговците на облигации по света все още имат затруднения с новата функция за реакция на централната банка. В 5 от последните 16 търговски сесии 10-годишната доходност се покачваше с повече от 0,08 процентни пункта. През втората половина на 2020 г. подобно движение се случи само четири пъти. За Фед е твърде рисковано да опитва да се намесва на такива волатилни пазари - ако не ги укроти, това само ще влоши нещата.
В настоящия си вид кривата на доходността от 2-годишните до 10-годишните книжа е най-стръмната от юли 2015 г., на наиво от около 1,59 процентни пункта, докато тази от 5-годишните до 30-годишните е 1,61 пункта, почти най-стръмната от август 2014 г. Макар това обикновено да е знак, че пазарите очакват силен икономически растеж, то също означава, че разходите за заеми с десетилетен матуритет сега са значително по-високи, отколкото за емитиране на по-краткосрочни. Това е логично, като се има предвид, че Федералният резерв има почти пълен контрол над краткосорчните лихвени проценти и потвърди, че не бърза да ги повишава.
Така че, ако инвеститорите се тревожат от по-високи дългосрочни доходности, и е по-евтино да се заема чрез краткосрочен дълг, защо министърът на финансите Джанет Йелен просто не спре да продава 10-годишни облигации изцяло? Всъщност това би била собствена версия на „Операция Twist” на Министерството на финансите. И това със сигурност ще привлече вниманието на търговците на облигации, които изглеждат твърдо решени да вдигнат шум заради отказа на председателя на Фед Джером Пауъл да отстъпи пред пазарните им изблици.
Последните изследвания подкрепят подобен ход, дори ако изглежда много малко вероятно той да се случи на практика. Мартин Елисън от Оксфордския университет и Андрю Скот от Лондонското бизнес училище публикуваха доклад миналата година, в който се проследява движението на британските държавни облигации от 1694 г. насам, като се установява „значително предимство относно разходите в полза на емитирането на краткосрочни облигации, дори когато се вземат предвид някои от оперативните рискове, породени от паричните потоци и брутните изкупувания. "Матю Клайн от Barron’s писа за това проучване, когато то бе публикувано, заключавайки, че единствената причина, поради която има смисъл Министерството на финансите да продава дългосрочни облигации, е ако очаква много по-висока и устойчива инфлация от търговците на облигации. Не е ясно дали това е така сега.
22:30 | 12.09.22 г.