Mеждународните парични системи издържат средно около 35 до 40 години преди напреженията, които те създават, да станат твърде големи, изисквайки нова система, пише за Financial Times Крис Уотлинг, основател и главен изпълнителен директор на Longview Economics.
Преди Първата световна война големите икономики са функционирали при твърд златен стандарт. Между двете световни войни повечето икономики са се върнали към „полутвърд“ златен стандарт. След края на Втората световна война е създадена нова международна система - Бретънуудската - с долара, обвързан със златото, а други ключови валути, обвързани с долара.
Когато този механизъм се разпада в началото на 70-те години, светът преминава към фиатна система, при която доларът не е обезпечен и следователно не е закотвен. Тази система вече е достигнала края на своята полезност.
Разбирането на двигателите на 30-годишния дългов суперцикъл илюстрира изхабяването на системата. Тук влизат безкрайната ликвидност, която бе създадена от търговските и централните банки в рамките на тази нефиксирана международна парична система. Този процес бе подпомогнат и подбуден от глобалните регулатори и централните банки, които до голяма степен игнорираха монетарните цели и нарастването на паричното предлагане.
Огромният ръст на ипотечния дълг в повечето от големите световни икономики е един от ключовите примери за това. Вместо недостига от предлагане на жилища, който често се постулира, че е основна причина за високите цени на жилищата, ключов двигател през последните десетилетия бе бързият растеж на ипотечния дълг.
Това, разбира се, е и един от факторите, които стоят в основата на днешното неравенство и разделение между поколенията. Решаването му трябва да допринесе значително за заличаване на разделенията в западните общества.
С новата администрация на САЩ и края на битката с COVID, който се очертава заради разпространението на ваксинациите, сега е подходящ момент за големите западни икономики (и в идеалния случай света) да разработят нов международен финансов ред.
Като част от това трябва да има мащабно опрощаване на дълг, особено на държавен такъв, държан от централните банки. Оценяваме тази сума на приблизително 25 трлн. долара в основните региони на световната икономика.
Дали отмяната на дълга ще се простира отвъд това, трябва да бъде от централно значение в преговорите между институциите по отношение конструкцията на новата система.
Последиците за доходността на облигациите след анулирането на дълга трябва да бъдат напълно обмислени и обсъдени. Вероятна е нормализация на доходността с връщането на ликвидността към нормалното й състояние.
10:57 | 14.09.22 г.