Критиците на свръхниските лихвени проценти продължават да чакат корекция, която може да не дойде. Далеч от това да са аномалия, почти нулевите разходи по заемите може да са историческа норма и продукт на мощни сили, които действат през последните 800 години, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.
Цената на парите спада неизменно от късното Средновековие, казва Пол Шмелцинг, изследовател в Йейл и гостуващ изследовател в Английската централна банка (АЦБ), който проследи това явление в свое проучване от миналата година. Толкова силно изразен е дългосрочният спад, че нито войните, нито монарсите, нито пък появата на централните банки, са обърнали посоката, смята той.
В този контекст, дали Федералният резерв ще покачи леко основната си ставка през идната година или тази след нея, изглежда несъществен въпрос. Кореспондирах с Шмелцинг по имейл за отрицателните лихви, целите за инфлацията и следващия световен бенчмарк за държавния дълг. (Шмелцинг, който работи по книга, базирана на неговото проучване от 2020 г., каза, че възгледите му са лични и не представляват АЦБ.)
Представям ви леко редактиран и съкратен препис от нашата комуникация:
Дейниъл Мос: Вие показахте, че лихвените проценти се движат надолу от векове. Бихме ли могли да прогнозираме преди стотици години, че нивата ще бъдат толкова ниски, колкото са днес?
Пол Шмелцинг: Инвеститор в средата на 16 век или по време на Френската революция би могъл да екстраполира лихвените тенденции на своето време и би стигнал до заключението, че приблизително в началото на 21 век световната икономика ще си има работа с нулеви ставки. В навечерието на Тридесетгодишната война (1618-1648 г., обхванала по-голямата част от Европа – бел. прев.) реалните лихви в световен мащаб са били спадали средно с 0,013 процентни пункта годишно в продължение на 300 години, като цяло в съответствие с това, което е последвало през следващите 400 години. Въпреки всички войни, дефолти по държавни дългове или финансови кризи, причинявали краткосрочни обрати, структурната тенденция за понижаване на ставките е забележително последователна от късното Средновековие насам.
ДМ: Пазарите са фокусирани върху това кога лихвените проценти отново ще се върнат на „нормални нива“. Това правилният въпрос ли е предвид контекста на вашето изследване?
ПШ: Дефиницията ни за „нормално“ е грешна от много години. Повечето наблюдатели, израснали през 60-те и 70-те години, смятат нивата на лихвените проценти по време на петролните шокове като отклонение в посока нагоре, а ставките от 2008 г. насам като отклонение в обратната посока. Те стигат до заключението, че в крайна сметка тези два шока ще се анулират и реалните лихви трябва да се върнат в диапазона 2-4%, с който са свикнали. Винаги ще има краткосрочна и средносрочна волатилност въз основа на фискални и монетарни решения, дори години на очевидни „промени в режима“. Но независимо дали Фед вдигне ставките или се прокара нов пакет от стимули, дългосрочните средни лихви винаги възобновяват своето движение надолу. Реалните лихвени проценти всъщност не показват тенденция на връщане към средната стойност.
ДМ: Когато някои лихвени проценти в Европа и Япония станаха отрицателни преди няколко години, имаше много коментари, според които това е странна аномалия. Има ли примери в историята, когато това се е случвало и животът е продължавал?
ПШ: В номинално изражение ние наистина сме в непознати води. Дългосрочният държавен дълг на развити икономики не е бил с отрицателни лихви - както германските и японските държавни облигации от известно време - от епохата на Данте и кръстоносните походи. Това, което наистина има значение, обаче е реалната доходност. Опитвам се да покажа, че в около 20% от времето след 14-ти век тя е била нагативна в развитите икономики, като 16, 18 и 20 век са особено известни. В дългосрочен план инвеститорите са толерирали толкова лоша възвръщаемост, защото държането на държавен дълг за тях е имало други предимства.
09:11 | 13.09.22 г.