Основната роля на държавните облигации в инвестиционния портфейл не е да стимулират възвръщаемостта, а да действат като стабилизатор, пише за Financial Times Питър Уестъуей, главен икономист и ръководител на инвестиционните стратегии във Vanguard.
Това е важно да се помни, докато обмисляме по-широките потенциални последици, които могат да настъпят, ако пазарите на облигации започнат да заличават част от големите си печалби през последните десетилетия. Идеите, че настоящият изблик на слабост в цените на облигациите трябва да предизвика фундаментална ревизия на мястото на инструментите с фиксиран доход в портфейлите, са погрешни.
Благодарение на надеждните потоци от доходи, които предлагат, държавните облигации са по-малко волатилни от акциите. По принцип цените на облигациите също така се движат в обратна посока на ациите, особено по време на пазарни сътресения.
Така че от историческа гледна точка те са помагали да се поддържат портфейлите стабилни, като изглаждат възвръщаемостта - което е особено важно, ако сте близо до пенсия или разчитате на инвестициите си, за да покривате разходите си за живот.
Ето защо облигациите осигуряват ясни диверсификационни предимства и защо авторът твърди, че аргументът за балансиран портфейл от акции и облигации, включително класическото съотношени 60/40, остава в сила. Нашите изследвания установиха, че това важи дори когато доходността на облигациите е негативна, посочва Уестъуей. Независимо дали доходността е отрицателна или положителна, цените на облигациите се покачват, когато акциите спадат. Ако инвеститорите иска повече възвръщаемост, те може да я получат, като изберат по-голям дял на акциите, но съответно приемат и по-голяма волатилност на портфейла.
Вярно е, че неотдавнашните ценови движения сочат за фундаментален обрат на облигационните пазари в сравнение с последните години, когато доходността постоянно намаляваше и следователно цените нарастваха.
Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ - флагман на световните пазари на облигации - се повиши с около половин процент от началото на годината. Освен че се отрази на други облигационни пазари, тя напоследък засегна и фондовите пазари, тъй като нараснаха опасенията относно евентуален ръст на инфлацията и оттам лихвите. Инвеститорите изглежда са притеснени от потенциалните последици от прекомерните икономически стимули и ръста на потребителските разходи след пандемията.
Ние осъзнаваме рисковете от по-нататъшно рязко повишение на лихвените проценти и дори от по-висока инфлация, но също така смятаме, че очакваният ефект върху облигациите може би е преувеличен.
Опасенията са неоснователни, защото държавните облигации според нас най-вероятно ще продължат да бъдат незаменими диверсификатори за балансираните портфейли, дори ако пазарите на облигации започнат да се представят зле. Дори ако цените на облигациите се понижат през следващата година, инвеститорите би трябвало да продължат да ги държат, защото ще продължат да осигуряват ефективна застраховка срещу волатилността на фондовия пазар.