Ядрената енергия е нужна в прехода към възобновяеми източници

Преди десет години земетресение предизвика цунами, което доведе до разтапяне. И това не беше метафора. След 11 март 2011 г. хората по целия свят наблюдаваха застинали как три ядрени реактора в японската префектура Фукушима се разпаднаха и изхвърляха йонизираща радиация надлъж и нашир в сушата, морето и въздуха, пише Андреас Клут за Bloomberg. 

Шокът беше такъв, че предизвика нова верижна реакция, този път на другия край на света, в Берлин. Тя беше от политически характер. В рамките на няколко драматични дни германското правителство на канцлера Ангела Меркел направи обратен завой и предприе „излизане“ от ядрената енергетика на 14 март 2011 г. Последният германски реактор ще бъде спрян през следващата година.

Това решение имаше тридесетгодишна предистория. Масовите демонстрации срещу използването на атома за производство на електричество започват в Западна Германия през 70-те години. Това движение роди Партията на зелените и превърна германската антиядрена активност в нещо като нова религия.

През 2000 г. германско правителство, което включваше Зелените, реши да премахне ядрените реактори в страната. Десет години по-късно консервативен кабинет, ръководен от Меркел, удължи живота им, но след това обърна курса в дните след Фукушима.

И все пак възникна противоречие след обратния завой, което представлява предупреждение за други страни. В усилията си да намали емисиите на парникови газове, Германия инвестира масирано във възобновяеми енергийни източници като слънце и вятър. Но те са непостоянни и не са достатъчни, за да движат икономиката. С постепенното извеждане на ядрените реактори голяма част от празнината се запълва от електроцентрали, работещи на въглища.

Въглищата са един от най-мръсните източници на енергия от гледна точка на въглеродните емисии. За разлика от тях, разбиването на атома изобщо не отделя парникови газове. Поради това заменяне на чисто с мръсно гориво Германия има затруднения да намали значително емисиите си. Като мост към изцяло възобновяемо бъдеще тя се фокусира върху природния газ. Той е по-чист от въглищата, но все пак е мръсен източник. А и прави Германия опасно зависима от доставчици като Русия.

Оттук и парадоксът на германското зелено движение: То съчетава антивъглеродната визия с антиядрената. Администрацията на Меркел реши да премахне и въглищата като енергиен източник, превръщайки Германия в първата страна, която опитва едновременно двоен изход - от изкопаемите горива и от атома.

Но в сравнение с бързото изоставяне на ядрената енергия, това на въглищата изглежда лежерно - последната въглищна централа трябва да бъде изключена чак през 2038 г. В контраст, според Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне и е подписано от Германия, богатите страни трябва да премахнат въглищата до 2030 г. Германия размени спешността на двата изхода - въглищния и ядрения.

Нещо очевидно се е объркало в германския дебат в сравнение с консенсуса, който се оформя другаде по света. Разбира се, германците са прави да се притесняват за рисковете от ядрената енергия и огромното предизвикателство за съхранение на атомните отпадъци, които остават радиоактивни в продължение на хиляди години. Но защо трябва да се страхуват толкова повече от, да речем, съседите си оттатък Рейн?

Франция получава повече от 70% от електроенергията си от ядрени реактори и е сравнително спокойна за това - както странно нямат проблем и германците, когато внасят част от тази електроенергия. Изглежда, че ролята на културата и психологията при възприемането на риска е огромна.

Някои държави, особено Китай и Индия, разбират, че ядрената енергия ще остане необходима, за да запълни дупката, оставена от възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на бъдещето, и изграждат нови реактори. В същото време някои богати страни, включително САЩ и Канада, остават отворени и преосмислят използването на ядрената технология.

Вместо старомодните ядрени електроцентрали - огромни, сложни, скъпи и бавни - те изграждат „малки модулни реактори“ (SMR). Тези ядрени блокове могат да се монтират на голям камион и да бъдат закарани навсякъде, където са необходими, като могат бързо да се включват и изключват, когато слънцето и вятърът не са достатъчни. Те са по-безопасни, а някои дори използват радиоактивните отпадъци от други реактори като гориво.

Според Международната агенция по енергетика постигането на целите за емисиите от Парижкото споразумение - тоест предотвратяване на „кипенето” на планета - изисква „големи повишения на ефективността и инвестициите във възобновяеми източници, както и увеличаване на ядрената енергия“. Това е простата истина: Не можем да спасим нашата планета, без да прибегнем до горивата, които запушват дупките в прехода към слънчева и вятърна енергия. Те включват водорода, но също така и атома.

Нито Германия, нито която и да е друга нация могат да си позволят тесногръдо мислене. Същото важи и за политическите партии, включително Зелените. Десет години след Фукушима светът трябва да почете хилядите жертви на земетресението, цунамито и пострадалите от евакуацията, както и единствения човек, убит от самата радиация.

Нека се уверим, че подобна ядрена катастрофа никога повече няма да се повтори. Но нека помним също, че ядрената енергия ще ни е необходима, за да предотвратим още по-големи бедствия за планетата.