Днес хората и добитъкът, който отглеждаме за храна, съставляват 96 процента от всички бозайници на планетата. Освен това 70 процента от всички живи птици сега са домашни - предимно пилетата, които ядем. Смята се също така, че нивата на изчезване на животински видове са от 100 до 1000 пъти по-високи отколкото през последните десетки милиони години. Всичко това е малка част от цялостното ни въздействие върху биосферата на планетата, сумата от всички нейни екосистеми, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Човечеството се превърна в кукувица в планетарното гнездо. Драматичният успех в увеличаването на населението и богатство ни създаде нова епоха, наричана понякога „антропоцен“ (от момента, в който хората започват да влияят на природата – бел. прев.) Това може и да е преувеличение, но не и фактът, че нашите действия променят живота на Земята. Тогава въпросът е следният: ако искаме да премахнем тези заплахи, какво трябва да направим и от какво да се откажем?
Забележителните факти, отбелязани по-горе, са от предговора на Дейвид Атънбъроу към изчерпателно изследване на икономиката на биоразнообразиете на сър Парта Дасгупта от Кеймбриджкия университет. Вече не е възможно, твърди последният, да се изключи природата от нашия икономически анализ. Той обобщава трезво: „В основата си проблемите, с които се сблъскваме днес, не се различават от онези, с които са се сблъсквали нашите предци: как да намерим баланс между това, което вземаме от биосферата, и това, което оставяме за своите потомци. Но докато нашите далечни прадеди не са били в състояние да повлияят на нашата система като цяло, ние не само че сме, но и го правим.“
В една завладяваща скорошна лекция на тема „Техно-оптимизъм, промяна в поведението и планетарни граници“, британският икономист лорд Адеър Търнър си задава въпроса как най-добре да се справим с предизвикателствата. Той отбелязва два алтернативни подхода. Единият, който бих нарекъл „Напред и нагоре“, почива на вярата, че човешката изобретателност ще намери начин да реши проблемите, създадени от самата нея. Другият, който аз наричам „Покайте се, защото краят е близо“, лежи на убеждението, че трябва да изоставим всичките си алчни навици, за да оцелеем.
Услужливо, Търнър трансформира тези противоречиви нагласи в емпирични въпроси: какво би работило и в какъв времеви хоризонт? Отговаряйки им, той разграничава физическите от биологичните системи. Първите са тези, които ни осигуряват работа, отопление и охлаждане. Голямото предизвикателство тук е зависимостта ни от изкопаемите горива и техните емисии на парникови газове. Последните ни доставят храната, която ядем, както и някои текстилни изделия. Слънцето, водата, минералите и атмосферата са, излишно е да казваме, от съществено значение за живота. Но превръщането на тези съставки в живот включва биохимия - производството на сложни молекули от самия живот.
06:16 | 12.09.22 г.