Явното желание на Федералния резерв (Фед) да осигури неизчерпаемо финансиране на държавния дълг на САЩ поражда опасения относно бъдещата инфлация. Рекордният ръст на паричното предлагане заради покупките на облигации от прогрмата за количествено облекчаване на Фед заплашва ценовата стабилност. Но един още по-голям риск - такъв, който достига сърцето на икономическите възможности при демократичния капитализъм - е ефектът от решенията на Фед върху кредитирането от частните банки, пише Джуди Шелтън за Wall Street Journal.
Банковите институции традиционно осигуряват канала, по който се насочва заемният капитал към бизнеса и домакинствата. И все пак търговските банки все повече избират да намаляват дела на общите активи, отпуснати като заеми, като вместо това разширяват своите вложения в ДЦК и ипотечни ценни книжа, гарантирани от държавата.
Понастоящем 25-те най-големи американски банки държат 45,7% от активите си в заеми и лизинги, според данните на Фед, спрямо 54,1% по това време миналата година. Междувременно притежаваните от тях държавни ценни книжа и ценни книжа на агенции са се увеличили с 33,5% на годишна база. Това отразява по-строгите кредитни стандарти и намаленото търсене на заеми. Но също така разкрива фина, но трайна промяна в начина на работа на банките.
Банките се оттеглиха от отпускането на рискови заеми в полза на по-прякото взаимодействие с Фед, избягвайки вида кредитиране, който породи по-строги регулаторни стандарти след 2008 г., като същевременно с лекота откликнаха на изразеното удовлетворение на Фед от режима на „изобилни резерви“. Банковите заеми за малкия бизнес останаха ниски през посткризисните години, като най-голям е спадът в кредитирането на малкия бизнес при големите банки, както е показано в доклад за 2018 г., поръчан от Администрацията на малкия бизнес.
Промяната е разбираема. Разходите за спазване на регулациите са огромна спирачка пред банките, като продажбата на обезпечени от държавата ценни книжа на Фед и натрупването на резерви може да се окаже печеливш бизнес модел.
Но последиците за продуктивния икономически растеж трябва да накарат ръководителите на Фед да се замислят защо банките избраха да поддържат рекордни резерви по депозитните си сметки във Федералния резерв - 3,15 трилиона долара в момента, въпреки премахването на всички резервни изисквания от страна на Фед през март 2020 г. Ако търговските банки се възползват от тези резерви - които са на разположение за отпускане - за предоставяне на финансиране на частни кредитополучатели, това може да доведе до силен растеж.
Дали банките ще увеличат частното кредитиране е ключов фактор за определяне на перспективите пред инфлацията. Растежът на парите е функция както на паричното предлагане, така и на скоростта на обращение; когато банките отпускат заеми, добавяйки кредити към паричното предлагане, един долар се изразходва повече пъти за закупуване на стоки и услуги, тъй като се извършват повече трансакции между отделни лица. Скоростта на обращение на най-широката парична мярка на Фед, М2, спадна рязко в последните години - от 1,81 през четвъртото тримесечие на 2008 г., преди Фед да стартира първия си кръг на количествено облекчаване, до 1,13 през четвъртото тримесечие на 2020 г.
И така, ще се повиши ли сега инфлацията поради извънредните парични стимули, насочени към облекчаване на пандемията? „Мога да ви кажа, че имаме инструментите за справяне с този риск, ако той се материализира“, каза министърът на финансите Джанет Йелън през февруари, звучейки като централен банкер, какъвто беше преди. „Най-големият риск е да оставим работниците и общностите белязани от икономическите щети, нанесени от коронавируса.“
22:59 | 13.09.22 г.