Напоследък има много тревоги относно балоните. Признаците за излишъци няма как да се пропуснат – от истерията с GameStop и биткойн до изключителния подем при големите американски технологични компании. Дори Китай се присъедини към безпокойството, като най-висшият банков регулатор в страната заяви наскоро, че е "много притеснен", че балоните на американските и европейските пазари могат да се спукат, пише Матю Брукър за Bloomberg.
Дали има балон, е въпрос от голям интерес за инвеститорите, които естествено искат да знаят кога да излязат, ако предстои срив (и колко могат да очакват да изкарат междувременно от по-големи глупаци). Това също така е от решаващо значение за регулаторите, които трябва да се справят с последствията. Освен че причинява загуби на собствениците на активи, издишащият балон може да предизвика срив във финансовата система и да накара банките да затегнат кредита - сложен процес, който може да потисне икономическия растеж с години.
Това не е непременно обаче. Лудостта на фондовия пазар може да се срине, без да причинява масови щети - стига инвеститорите да губят собствените си пари. Помислете за дотком балона и спукването му преди две десетилетия, който до голяма степен беше феномен на капитала: последвалият спад беше относително лек. Много по-лош спад последва няколко години по-късно със световната финансова криза, която беше предизвикана от спукването на дългово финансиран жилищен балон. Всъщност дори има аргумент за това, че балоните при акциите, финансирани със собствен капитал, са обществено полезни.
Това е защото те насърчават инвестициите в нови технологии, които иначе може да не бъдат направени. Да си спомним за каналите, железопътните линии или телеграфа, които спомогнаха за революцията в икономическия живот през 19 век. Във всеки от тези случаи много инвеститори загубиха ризите си. Но изградената инфраструктура подобри икономическата ефективност и повиши качеството на живот за много хора.
Това е аргументът на Рандъл Морк, професор по финанси от Университета на Албърта в Канада. Повтарящите се мании на фондовия пазар помагат да се компенсира хроничното недоинвестиране в иновации, като заливат „горещите“ нови технологии с капитал, твърди Морк.
Причината, поради която технологичният прогрес е недостатъчно финансиран, е, че печалбите са широко разпределени, нещо, което е известно в икономическия жаргон като „положителни външни ефекти“. Отделните компании не задържат цялата стойност на своите открития. Развития като електроенергията и интернет предизвикаха вълни от последващи иновации в цялата икономика. Когато има голяма разлика между вътрешната норма на възвръщаемост, която диктува корпоративните инвестиционни решения, и „социалната възвръщаемост“, частните компании биха игнорирали непривлекателните според тях проекти, които обаче биха били желателни от гледна точка на икономиката като цяло.
След като това е явен пример за пазарен провал, представлява ли то аргумент за централно планиране? Не съвсем. Проблемът е, че правителствата са пословично слаби в избора на „победители”. „Невидимата ръка” върши много по-добра работа за стимулиране на иновациите, дори с цената на спорадични пристъп на инвестиционна истерия, унищожаваща богатството.
Морк цитира примера с телеграфа. Американската телеграфна мрежа експлодира от 64 километра дължина през 1846 г. до 37 470 през 1852 г., тъй като финансовата треска е довела до умножаване на фирмите за прокарване на кабели. Френската мрежа по това време, изграждана чрез държавна програма, е била само 1200 км. Впоследствие американският фондов пазар се срива, причинявайки огромни загуби на американските инвеститори. Нямаше такава болка за французите, които никога не са имали същите инвестиционни възможности. Но когато прахът се уталожи, САЩ разполагаха с обширна телеграфна система, а Франция - не.
Всичко това сочи към преосмисляне на ролята на балоните във финансово-икономическата парадигма. Като цяло те имат лошо име. Анализаторите и коментаторите ги осъждат като примери за човешка алчност и глупост, проблеми, които трябва да бъдат диагностицирани и лекувани, ако на балоните се гледа с възхищение заради шеметните печалби, които обещават. Вместо да бъдат толерирани като необходимо зло на пазарната система, може би повтарящите се цикли, описани от Чарлз Киндълбъргър в неговия класически труд „Мании, паники и катастрофи: История на финансовите кризи“, трябва да се разглеждат като незаменим двигател на икономическия прогрес.
07:55 | 14.09.22 г.