Предложението на британския премиер Борис Джонсън на път към гражданство на милиони хонконгци в отговор на наложения от Пекин закон за националната сигурност на бившата британска територия е едно от главните му изявления за външната политика на Великобритания след Brexit. Последиците от това обаче могат да се окажат изключително значими и лейбъристката партия предупреждава, че консервативното правителство трябва да направи повече, за да се подготви.
Въпреки че не е ясно точно колко хора ще се възползват от новия визов маршрут, отворен в края на януари, потенциално стотици хиляди хора от един от най-динамичните градове в Азия могат да се насочат към нов живот във Великобритания, пише онлайн изданието Politico.eu.
Някои експерти говорят за миграционна вълна, която може да доведе до социална и икономическа промяна за Обединеното кралство в сходен мащаб с присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към ЕС през 2004 г. Това предизвика преместването на около 600 хил. поляци и хиляди хора от други националности във Великобритания и други страни от ЕС за период от 7 години, като трансформира напълно пазара на труда, но и подхрани антиимиграционната политика, която изигра значителна роля на вота за Brexit.
Други прогнозират, че броят на хората, които ще дойдат от Хонконг, ще бъде значително по-нисък, но и в този случай ще има сериозно демографско влияние върху британската общност.
„Има огромна доза несигурност“, казва Алън Манинг, бивш председател на правителствения независим консултативен комитет по миграцията от 2016 до 2020 г. „Конкретно в този случай как ще се развие политическата ситуация в Хонконг, над която Великобритания няма власт… Много големият брой хора, които някои очакват, е наистина това, което бихте получили, ако в Хонконг има абсолютен срив и анархия. Това наистина е в ръцете на китайското правителство“, казва той пред изданието.
Икономически тласък
Централната оценка на Министерството на вътрешните работи е, че близо 300 хил. граждани на Хонконг ще поемат по новия визов маршрут през следващите пет години от общо 5,4 млн. души, които потенциално имат право да отидат да живеят трайно на Острова. Общо 2,9 млн. души са притежателите на британски отвъдморски паспорти, още 2,3 млн. души са техните съпрузи, съпруги и деца, както и още 187 хил. души на възраст от 18 до 23 г., които имат поне един родител с британски отвъдморски паспорт и също имат право да пристигнат във Великобритания.
Според Манинг реалната цифра на желаещите ще е в долния край на очакванията на британското външно министерство. „Бих бил много изненадан, ако броят на хората е сравним с присъединяването на страните от бившия Източен блок към ЕС“, посочва той.
Общият брой на допустимите по този визов път е значително по-малък от населението на източноевропейските държави, присъединили се към ЕС през 2004 г. „Тогава Великобритания изглеждаше привлекателна, защото тези страни бяха по-бедни“, казва още Манинг. „Хонконг е по-богата държава. Няма да го има този икономически тласък на миграцията“, прогнозира той.
Той прави и друго историческо сравнение – с миграцията на десетки хиляди граждани на Уганда и Кения в Обединеното кралство в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, когато много жители са изгонени заради местни наказателни политики. Ситуацията обаче пак е различна. Китай изглежда активно иска да предотврати напускането на хонконгци и всичко ще зависи от това дали значителен брой хора извън политиката и активистките кръгове започнат да оценяват живота в административната територия със специален статут като непоносим.