Белият дом е изправен пред главоблъсканица: президентът Джо Байдън има смели инфраструктурни планове, но откъде, по дяволите, ще ги плати, пише Джилиън Тет за Financial Times?
Байдън многократно обещава да похарчи около 2 трлн. долара за реновиране (и позеленяване) на разпадащата се инфраструктура на Америка. Това вероятно ще бъде популярно сред избирателите и бизнес лидерите. Неотдавна Джим Фитърлинг от Dow призова Байдън да използва електрическата криза в Тексас като катализатор за основен ремонт на националната мрежа.
Но Бюджетната служба на Конгреса предупреди, че дългът на Америка ще достигне 102 процента от брутния вътрешен продукт тази година - дори преди нови инфраструктурни разходи или пандемичния фискален пакет в размер на 1,9 трлн. долара. А корпоративните лобистки групи се ужасяват от идеята за вдигане на данъците за финансиране на инфраструктурните разходи.
Въпросът за Конгреса е дали може да реализира този кръг на финансиране без политическа или пазарна буря. И единственият честен отговор е „няма да е лесно“.
Но ето една концепция, която може да помогне: „смесени финанси“. Думите звучат толкова непривлекателно за повечето избиратели и политици, колкото спанакът за малко дете, особено в сравнение с привличащи фрази като „Зеленият курс“.
Това, което смесеното финансиране по същество прави, е да използва куп публични пари, за да осигури защитна мрежа за частния сектор за кредитиране на рискови проекти със социална стойност. Идеята е да се насърчат традиционните частни инвеститори да финансират проекти, които иначе биха избягвали, тъй като рисковете са неизмерими, дългосрочни или твърде специфични, за да могат да се хеджират.
Това може да се направи чрез механизъм за кредитно застраховане или чрез публични пари, които да поемат първия транш от кредитните загуби. Алтернативно, публична или квази-публична агенция може да закупи рискови, специфични кредити и да ги препакетира в стандартизирани облигации, които гарантира. Това по същество правят в продължение на десетилетия подкрепяни от държавата правителствени институции като Фани Мей, които осигуряват широк достъп до ипотеки.
През последните години концепцията предизвика най-голям интерес в развиващите се икономики, където се появиха смесени финансови иновации за финансиране на проекти в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие.
За съжаление това досега беше в много малък мащаб. Но влиятелни световни финансисти като Тарман Шанмугаратнам, министър в правителството на Сингапур, призовават за по-голям фокус върху тази техниката за компенсиране на икономическите щети, които пандемията нанесе на бедните страни.
12:14 | 14.09.22 г.