В ранните дни на пандемията икономическият отговор на ЕС се изразяваше чрез мантрата „каквото и да необходимо“, популяризирана от бившия шеф на ЕЦБ и сегашен премиер на Италия Марио Драги, който по този начин формулира безграничния ангажимент на централната банка за запазване на еврото през 2012 г. Централни банкери и политици цитираха Драги, желаейки да покажат, че са се поучили от кризата в еврозоната и няма да повторят същите грешки. Ангажиментът беше подкрепен от политики. ЕЦБ бързо разгърна агресивна монетарна реакция и съюзът съгласува безпрецедентен съвместен механизъм за заемане, за да подпомогне възстановяването, да финансира стимулите и да демонстрира солидарност, пише Financial Times в редакционен коментар.
Една година по-късно еврозоната трябва да преоткрие мантрата „каквото и да е необходимо“. Призраците на предишната криза се появиха отново: правителствата не харчат достатъчно, за да подкрепят плановете за възстановяване и стимулиране, които бледнеят в сравнение с по-агресивните фискални мерки, обсъждани в САЩ.
Това е независимо от факта, че икономическата криза в Европа бе по-тежка. Макар по-широкото използване на схемите за защита на работните места да ограничи безработицата, икономиката на еврозоната се сви с 6,8% през 2020 г. при спад от 3,5% на американската. По-бавното ваксиниране също вероятно ще означава, че ще отнеме повече време, отколкото от другата страна на Атлантика, за да приключи извънредната ситуация в здравеопазването. Това ще означава още по-големи икономически щети - особено за европейските икономики, разчитащи на международния туризъм.
По-ориентираните към износ икономики ще се чувстват добре, разчитайки на търсенето от САЩ (подсилено от стимулите) и Китай да подхрани възстановяването, както стана, особено за Германия, след кризата от 2008 г. Това би било грешка, позволяваща по-нататъшно разминаване между Севера и Юга и подкопаваща трудно извоюваната солидарност по време на първата фаза от пандемията. Възстановяването от предишната криза показа, че стабилният растеж в Германия не може да огрее цялата еврозона.
Докато икономистите обсъждат рисковете от икономическо „прегряване“ в САЩ заради новите стимули, има малък шанс за това в ЕС. Това се дължи не само на различния размер на разходните пакети - планирани 420 млрд. евро дискреционни стимули в ЕС за 2021 г. в сравнение с 1,9 трлн. долара, обсъждани в САЩ - но и защото еврозоната вероятно влезе в пандемията, без да се е възстановила напълно от предишната криза. Официалните оценки за разликата между реалния и потенциалния БВП бяха вече достатъчно ниски преди коронавируса. Дори и с по-големи „автоматични стабилизатори“ - по-щедрата европейска социална система - значителният свръхкапацитет в блока ще остане.
Страните от Южна Европа, особено Италия, сега имат шанс да покажат с фонда за възстановяване, че заемите ще бъдат използвани добре - и че опасенията на страните кредиторки, че парите ще бъдат прахосани, са неоснователни, което оправдава облекчаването на бюджетните правила в ЕС. Ако Драги вече може да демонстрира, че агресивната фискална политика може да се използва за провеждане на пакет от реформи в Италия, това би спомогнало за възстановяване на доверието при споделянето на риска и би осигурило политическа подкрепа за допълнителни национални стимули в цялата еврозона.
ЕС вече доказа, че критиците му са сгрешили веднъж по време на тази криза: фондът за възстановяване демонстрира степента, до която държавите членки са се ангажирали да накарат проекта да работи, подкрепяйки го с пари. Тъй като ваксинациите увеличават възможността за прекратяване на извънредната здравна ситуация, европейските лидери трябва да се погрижат да не загубят това ранно чувство за спешност. Само тогава те честно ще могат да кажат, че са направили всичко каквото е било необходимо.
21:15 | 11.09.22 г.