Неотдавна заявих, че правилният фокус на фискалните стимули е подкрепата за фирмите, които не могат да работят по време на пандемията, за да се защитят работните места. В няколко европейски държави до този момент помощта от този вид възлиза на около 10% от БВП. Но тъй като ограниченията постепенно се вдигат, необходимостта от фискална подкрепа ще намалее, пише за Bloomberg Мървин Кинг, бивш гуверньор на Английската централна банка.
Сега трябва да се обърне внимание на преразпределението на капитала и труда. Повече от десетилетие изключителните монетарни стимули не успяха да генерират растеж в индустриализираните икономики. В някои сектори се натрупа излишен капацитет, създавайки все по-голям брой зомби компании. Като цяло инвестициите бяха недостатъчни, за да поемат глобалните спестявания. Тази „трайна стагнация“ не отговаря на мащабните парични и фискални стимули. Необходимо е преразпределение на ресурси за премахване на излишния капацитет в сектори, които са се разширили твърде много и за насърчаване на инвестициите в сектори с неизползвани инвестиционни възможности.
Още преди финансовата криза моделът на търсене и производство в световната икономика бе станал неустойчив. Ценовите сигнали, които биха могли да преразпределят ресурсите от нерентабилни към печеливши инвестиции - в частност лихвените проценти и обменните курсове - бяха потиснати.
Ниските или дори отрицателни лихвени проценти позволиха на зомби компаниите да оцелеят. А инвестициите в индустриализирания свят са слаби. През десетилетието след финансовата криза брутните инвестиции като дял от БВП спаднаха с два процентни пункта в икономиките от Г-7. В Китай делът на инвестициите в БВП скочи с над седем процентни пункта до неустойчивите 44,8%.
Тъй като отделянето между икономиките на САЩ и Китай продължава - като Китай все още се нуждае от внос на висококачествени полупроводници, а САЩ ограничават трансфера на технологии към китайски компании - проблемът на свръх спестяванията в Китай и прекомерното потребление в САЩ си остава. Делът на домакинското потребление в БВП на Китай е спаднал от над 65% през 1952 г. до под 39% през 2019 г. Заплатите са умишлено задържани, за да се запази конкурентоспособността на износа.
Избягването от капана на ниския растеж не е същото като изкачването от кейнсианския спад. То изисква различни мерки - по-специално преместване на ресурси от един компонент на търсенето към друг, от един сектор към друг и от една фирма към друга. Всичко това беше така преди идването на Covid-19, но пандемията го подчерта по два начина.
Първо, както фирмите, така и правителствата осъзнаха, че устойчивостта е също толкова важна, колкото и ефективността. Оцеляването е важно. Научихме този урок по отношение на банковата система по време на финансовата криза, но не го приложихме другаде. Устойчивостта на здравната система, рисковете, породени от системите за доставка just-in-time, и податливостта на икономиките към затваряне на границите сочат, че икономическата дейност ще бъде организирана по различен начин в бъдеще.
Второ, моделът на търсене за редица услуги - от въздушен транспорт до гостоприемство и развлечения - ще се промени по начини, които днес е невъзможно да се изчислят. Ще има период на проби и грешки, преди да се спрем на нов модел за харчене и производство.
Във Великобритания, например, имаше изключително разминаване през миналата година между онлайн търговията на дребно (продажбите й нараснаха с почти 50% в сравнение с 2019 г.) и продажбите на дрехи и в други физически магазини, които паднаха с рекордни темпове. Не Amazon се нуждаеше от фискална подкрепа, а търговците на дребно, ресторантите и местата за забавления, принудени да затворят врати. Не е ясно до каква степен ще се завърнат предишните модели на харчене. Без съмнение затворените ресторанти и театри ще отворят на фона на вълна от задържано търсене. Но много от промените в модела на потребление вероятно ще се запазят и ще изискват преразпределение на труда и капитала.
Извършването на такава промяна ще изисква много по-широк набор от политики, отколкото простото стимулиране на съвкупното търсене. Отговорът далеч надхвърля паричната и фискалната политики и обхваща валутните курсове, реформите от страна на предлагането и мерките за коригиране на неустойчиво високите или неустойчиво ниските национални спестовни нива. Нека фокусираме дебата върху това как бихме могли да повишим инвестициите и да ускорим това необходимо преразпределение.
Политиците са оптимисти. Централните банкери не са. Те знаят, че всичко си има и обратна страна. С възстановяването тези, които смятат, че монетарните и фискалните стимули ще върнат силната световна икономика, ги чака разочарование. Конвенционалната макроикономическа политика не може да коригира лошото структурно разпределение. Изискват се по-широкообхватни и амбициозни политики, които ще бъдат сложни и трудни за изпълнение. Може да кажете, че се нуждаем от дързостта на песимизма.
09:40 | 10.09.22 г.