В последното десетилетие ЕС се превръща в касичка за газовите компании - от 2013 година насам под формата на грантове и други схеми за подкрепа са били инвестирани 5 млрд. евро от парите на данъкоплатците за 41 газови проекта като газопроводи и терминали, пише в анализ на неправителствената организация Global Witness. От тези пари към 440 млн. евро са хвърлени на вятъра - в общо седем проекта, чиято реализация така и не е започнала или се е провалили с времето.
Един от тях е проектът за газопровод BRUA, в който участват България, Румъния, Унгария и Австрия. Идеята е през тръбите да се транспортира газ от добива на Румъния в Черно море, както и на газ, идващ от Турция (през територията на България) до Централна Европа. Капацитетът на връзката е 1,5 млрд. куб. метра към България и 4,4 млрд. куб. метра към Унгария.
Водеща роля в този проект има румънската Transgaz, която дори довърши първата фаза от него на своята територия. В останалите държави обаче работата така и не започва, а през пролетта на миналата година Унгария отказва участие в проекта.
Донякъде този газопровод има успех - подобрява газовата инфраструктура в Румъния и свързва страната с България, но от друга страна и Букурещ още не е започнал да добива газ от Черно море.
Всички изгубени пари, свързани с газовата инфраструктура, са инвестирани в предложения, направени от компаниите, които ще ги реализират - забележим конфликт на интереси, пише организацията. Европейските процедури дават възможност за подкрепа на подобни проекти през механизма за Свързана Европа (Регламента TEN - E). По него газови проекти получават специален статут за проекти от общностно значение.
С такъв статут са и още няколко български газови проекта, включително и за строящата се в момента газова връзка с Гърция, която трябва да бъде завършена до края на 2021 година.
Но основната част от средствата - към 4 млрд. евро, са отишли за проекти на три газови компании - италианската SNAM, полската Gaz System и румънската Transgaz.
В началото на февруари от ГД "Енергетика" публикуваха проучване на проектите, получили финансиране по TEN-E. Според оценката тези проекти са свършили своята работа - подобрили са енергийната свързаност на ЕС, което подпомага за намалението на енергийната изолация на държавите. Ефектът от инвестициите по отношение на зелените цели на общността обаче е незначителен, отбелязват още авторите на анализа.
Според проучване на мозъчния тръст Artelys ЕС трябва да спре инвестициите си в газови проекти оттук нататък, защото нужда от още инфраструктура няма. Нещо повече - на фона на зелените цели страните от общността трябва да намалят употребата на газ с 90 на сто през следващите 30 години.
С други думи всяко следващо евро за газ от парите на данъкоплатците ще бъде похабено, посочват още от Global Witness.
07:43 | 14.09.22 г.