Инфлация в САЩ ще има, само ако властите решат

Инфлацията е ниска. Лихвите също. Повече от 3 трилиона долара коронавирусна помощ през 2020 г. очевидно нямаха отрицателни макроикономически последици. Така че защо няколко топ икономисти изведнъж се притеснени от размера на бюджетния дефицит на САЩ? Може би защото се страхуват от промяна на режима, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Когато повечето хора чуят фразата „смяна на режима“, те си мислят за война. Но в макроикономиката промяната на режима означава, че е имало промяна в правилата, по които регулаторите правят политики. Ако Федералният резерв реши, че ще намали лихвените проценти, тъй като икономиката е слаба, това е нещо обичайно, следващо типичното правило. Но ако Фед реши, че цената на понижените ставки е по-ниска, отколкото е смятал, и следователно лихвените проценти трябва да се поддържат на по-ниско ниво като цяло, това е промяна на режима.

Смяната на режима, от която макроикономистите обикновено се тревожат най-много, е, ако правителството стане по-толерантно към инфлацията. В прочуто изследване от 1982 г. Нобеловият лауреат за икономика Томас Сарджънт предположи, че разрушително високата инфлация се задейства, когато правителството реши да поддържа много по-големи дефицити, а централната банка реши да ги финансира чрез създаване на пари. Следователно инфлацията се ускорява, защото вече няма очаквания, че тя някога ще бъде контролирана.

И обратното, икономистите Джонатан Хазел, Хуан Хереньо, Еми Накамура и Йон Щайнсон, разглеждайки опита на САЩ от 70-те и началото на 80-те години, предположиха миналата година, че повишаването на лихвените проценти от тогавашния председател на Федералния резерв Пол Волкър е успяло да укроти инфлацията именно защото е сигнализирало категорично, че Фед е станал трайно нетолерантен към покачващите се цени.

Те пишат: „Очакванията за инфлацията в дългосрочен план се ръководят от вярванията в дългосрочното поведение на монетарните власти и в крайна сметка в политическия процес, който оформя това поведение.”

Ако това е вярно, то означава, че инфлацията ще удари САЩ само ако и когато хората повярват, че правителството е готово да я толерира - на икономически жаргон, ако инфлационните очаквания се отвържат от официалната цел на Фед от 2%.

Което ни води до настоящата ситуация в САЩ. През последните десетилетия правителството натрупа доста дългове, първо в резултат на данъчните съкращения и въоражаването при Роналд Рейгън, след това в отговор на Голямата рецесия и сега като резултат от помощите във връзка с Covid-19.

Но всеки от предишните изблици на заемане беше временен. Студената война свърши и Бил Клинтън намали дефицитите. Голямата рецесия приключи и Барак Обама и Конгресът разработиха план (макар и неохотно) за повишаване на данъците и намаляване на разходите. Тези епизоди на икономии показват, че всъщност не е имало промяна на режима - правителството на САЩ е било готово да увеличи заемането за конкретни цели, но и да го намали, след като тези цели бъдат изпълнени. И всъщност инфлацията така и не се покачи, нито пък имаше значителен натиск за повишаване на лихвените проценти.