Последиците за ЕС може да са дълбоки. Заявената амбиция на 27-членния съюз е да действа като стратегически зряла сила с последователна, обединена външна политика и такава в областта на сигурността. За балтийските държави, Полша и други обаче поуката от „Северен поток 2“ е не да поверят свободата си на някаква мъглява концепция за сигурност на европейско ниво, докато Германия еднолично сключва двустранни сделки с Русия.
За жителите на Централна и Източна Европа решаващият защитник на тяхната независимост не е ЕС, а САЩ. В този смисъл отбраната и сигурността могат да бъдат добавени към върховенството на закона, плурализма на медиите и миграцията като още една област, в която споровете разделят някои от западноевропейските държави членки на ЕС от други такива в Централна и Източна Европа.
Поразителната черта на обвързването на Германия с Русия е неговата широка партийна подкрепа. Канцлерът Ангела Меркел запазва санкциите на ЕС срещу Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. и въоръжената интервенция в югоизточна Украйна, но подкрепя „Северен поток 2”.
Изглежда, че подходът на Армин Лашет, новия лидер на Християндемократическата партия (CDU) на Меркел, изглежда не толкова раздвоен. Когато руският президент Владимир Путин завземаше Крим, Лашет разкритикува това, което той нарече „антипутински популизъм“ в Германия.
Хайко Маас, германският външен министър от Социалдемократическата партия (SPD), защитава отношенията на Берлин с Москва с мотива, че западните страни трябва да внимават да не тласнат Русия към по-тясно икономическо и военно сътрудничество с Китай.
Що се отнася до дясната популистка Алтернатива за Германия и лявата коалиция Die Linke, те не са съгласни с HDU и SPD по отношение на повечето неща, но не и относно връзките с Русия.
Но какво дава Кремъл в замяна на Германия? Бундестагът беше обект на кибератака през 2015 г., за която германските власти обвиниха Русия. Четири години по-късно лидер на чеченски бунтовници в изгнание беше убит в Берлин по заповед на руското правителство, според прокурорите.
Накратко, аргументът, че близките икономически и енергийни отношения с Русия носят дивиденти за европейската сигурност, изглежда неубедителен, поне в ерата на Путин. Въпросът, който германските политици трябва да си зададат, не е колко голям е моралният дълг на страната им към Русия, а дали „Северен поток 2” и други мостове към Русия постигат някакви полезни резултати.
преди 3 години До МоабетГазпром не е просто търговска корпорация, тое е в ръцете на Путин и е оръдие на неговата политика и не трябва да си правим илюзия, че той няма да го използва в свой политически интерес. Когато с парите от износ на газ и петрол, Кремъл финансира агресивната си политика, това не е *** търговски договор. Когато Кремъл използва позицията си на почти монополен доставчик, за да извива ръцете на Украйна, а доскоро и нашите, и да завишава драстично цените, това не е *** търговски договор. Когато Щатите харчат за отбрана над 4% БВП и поемат огромната част от военните разходи на НАТО за сдържането на Русия, включително и военен контингент и база в Германия, а в същото време Германия харчи три пъти по-малко като % от БВП, САЩ имат правото да поставят въпроса защо Германия изсипва потоци пари на Русия, а САЩ трябва да харчат пари за отбраната на Германия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години "Но за страните, които се намират между Германия и Русия, той изглежда като още една договореност, сключена през главите им и със скандална липса на внимание от страна на Берлин към техните опасения."От кога тъговските договори между различни компании /държави/ са длъжни да се съобразяват с трети страни? Значи сключвам договор за интернет с нов доставчик и трябва да се съобразя с опасенията на старият ми доставчик. България сключва договор за доставка на втечнен газ през Гърция и не се интересува какво е мнението на Турция и Русия. Единственото което има значение в случая е цената на доставената стока и други ползи за България и Гърция. Никакви чужди мнения и опасения не би трябвало да са от значение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Май си объркал ника.Не ми се вярва да е IQ96, сигурно е IQ69. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ами FT и DW кво друго да пишат. Зайо Байо е 99% прав, като 1 % оставям на либерастите и Хелзинския комитет и на борците за насаждане на човешките права например в Китай, Саудитска Арабия и ред други "демокрации". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ами FT и DW кво друго да пишат. Зайо Байо е 99% прав, като 1 % оставям на либерастите и Хелзинския комитет и на борците за насаждане на човешките права например в Китай, Саудитска Арабия и ред други "демокрации". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ами FT и DW кво друго да пишат. Зайо Байо е 99% прав, като 1 % оставям на либерастите и Хелзинския комитет и на борците за насаждане на човешките права например в Китай, Саудитска Арабия и ред други "демокрации". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ами FT и DW кво друго да пишат. Зайо Байо е 99% прав, като 1 % оставям на либерастите и Хелзинския комитет и на борците за насаждане на човешките права например в Китай, Саудитска Арабия и ред други "демокрации". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ами FT и DW кво друго да пишат. Зайо Байо е 99% прав, като 1 % оставям на либерастите и Хелзинския комитет и на борците за насаждане на човешките права например в Китай, Саудитска Арабия и ред други "демокрации". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Конфликтните точки между Русия и Европа са Украйна и Крим, Грузия, Черноморския регион, Балтика, Молдавия и Сърбия на Балканите. Нито една от тези територии не е в геостратегическите интереси на Германия. Така че от тази гледна точка конфликтност няма. Русия няма интерес от силна и обединена Европа, но и лидерите на самата Европа нямат голям ентусиазъм, защото колко повече се дават права на Брюксел, толкова повече се изземват от националните правителства. Тези взаимоотношения отварят врати на руската и на американската дипломации да работят в по-тясно сътрудничество с определени страни. Така Щатите стъпиха здраво в Полша и се опитват всячески да спрат СП2, защото тръгването му означава изоставяне на украинския маршрут, което ще накара поляците искат не искат, да подобрят отношенията си с Русия. Подобрени отношения на Полша с Русия, означава възможно доближаване на Украйна по-близо до руската орбита. Да не забравяме, че след Втората световна война, Полша получава не-малко немски територии, но отстъпва заради Сталин територии в полза на Украйна, Литва и Белорус. Страховете от съюз между Берлин и Москва, с потенциални нови прекроявания добити с мека сила, е причина за проамериканската полска политика и пълненето в Полша с американски бази. И в този ред на мисли подобни патетични и политкоректни статии нямат нищо общо с действителността и процесите, които тази действителност поражда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Пълни глупости. Всеки си гледа инетереса в случая, просто интереса на Германия и Русия е различен от този на Полша и Украйна. Другото е общи приказки и локуми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар