От години проектът за газопровода "Северен поток 2" спъва отношенията между САЩ и един от европейските им съюзници - Германия. Но както често се случва в живота, всяко ново нещо е добре забравено старо и преди 40 години един строящ се руски газопровод предизвика най-тежката криза в трансатлантическите отношения по време на Студената война.
И за да е пълна иронията, по време на тази криза САЩ работят, за да блокират трасе на газа, което сега ревностно защитават от "Северен поток 2" - през Украйна.
Всичко започва през декември 1981 година. Тогава правителството на Войчех Ярузелски обявява военно положение в Полша в опит да потуши опозиционните настроения в страната и най-вече - движението "Солидарност". Вашингтон вижда намесата на СССР в този акт и решава да приложи своя закон за управление на износа, приет през септември 1979 година.
В архивите на Конгреса е записано, че текстовете на този закон целят защитата на страната чрез забраната за износа на американски стоки и технологии, които могат да допринесат за "военния потенциал" на всяка страна, която заплашва сигурността на САЩ и всяка страна, с която САЩ имат споразумение за защита.
В този момент 40-ят президент на САЩ, републиканецът Роналд Рейгън, управлява от по-малко от година, страната е изправена пред тежка криза с растяща инфлация и стагнация на икономиката.
СССР пък се опитва да реализира един от най-мащабните проекти за газопроводи за своето време - с дължина от приблизително 4500 километра, от които почти 1200 километра през територията на Украйна, с проектен капацитет от 32 млрд. куб. метра газ годишно. Реалният капацитет е 28 млрд. куб. метра.
Целта е пренос на природен газ от Уренгой в Ямалско-Ненецкия автономен окръг през Помар до Ужхород на границата между Украйна и Чехословакия (днешна Словакия), а оттам до Централна и Западна Европа.
В реализацията на проекта участват западноевропейски компании - Deutsche Bank, Creusot-Loire, Mannesmann, John Brown Engineering, както и експортната банка на Япония, пише ТАСС. Консорциум от германски банки, начело с Deutsche Bank, осигурява заем от 3,4 млрд. марки за строителството на тръбите.
САЩ виждат в този проект заплаха за националната си сигурност и забраняват на свои компании да изнасят оборудване за газопровода, а малко по-късно - и на технологии.
Така се налага Москва да продължи работата със собствени сили - със съветски материали и оборудване. В момент, в който вече става ясно, че няма да може да реализира плановете си, на помощ идват западноевропейските партньори.
От американските санкции страдат четири големи европейски икономики - Франция, Западна Германия, Италия и Великобритания, които в момента изпитват нужда от доставки на природен газ. Затова и правителствата на тези държави се съюзяват, обявяват санкциите на САЩ за незаконни и съответно са готови да защитят своите компании, които се включват в строителството на новия газопровод.
Икономическите санкции имат забележително нисък процент на успех, макар и да се използват като инструмент на външната политика и международното право, пише в разработка на Оливър Дзигъл, публикувана в Журнала за международни отношения на Университета Тоусън. Публикацията разглежда санкциите, които налага Роналд Рейгън, като незаконни, застрашаващи суверенитета на държави, налагайки американското законодателство на чужда земя, тоест екстериториални.
Реакцията на Европа пък до голяма степен може да се разглежда като защитна на тези незаконни действия, пише още в анализа.
По отношение на газопровода "Урегой - Ужхород" единственият успех на американската администрация е намаляването на обема на доставките. По план СССР трябва да построи две тръби, но вместо това реализира изграждането само на една. В строителството се включват множество европейски компании, които доставят нужното оборудване за полагането на тръбите.
Газопроводът е завършен през 1983 година, а в началото на 1984 година са извършени и първите доставки на газ по него. Роналд Рейгън вдига санкциите срещу него в края на 1982 година.
Препратките към "Северен поток 2", който се строи днес по дъното на Балтийско море, са доста силни. От защитата, която се води от Германия, в която неохотно се включи и Франция, до заявката, че наложените до този момент санкции от САЩ са незаконни и екстериториални.
В последните седмици активно се говори за готвени преговори между САЩ и Германия във връзка с руските енергийни проекти в Европа. Дали от двете страни на Океана ще си спомнят за разрива на отношенията преди 40 години? Със сигурност да, защото новият държавен секретар Антъни Бликен е автор на една интересна книга - "Съюзник срещу съюзник. Америка, Европа и сибирската тръбопроводна криза", описваща точно този случай.