Иранските запаси от петрол рискуват да останат блокирани активи, освен ако новата администрация на президента на САЩ не облекчи санкциите, които помрачиха петролната индустрия на Иран, като страната изостана от конкурентите си по отношение на производството и загуби състезанието с времето, тъй като преходът към нисковъглеродна енергия продължава да набира скорост, пише Ройтерс.
Иран, на чиято територия се намират четвъртите по големина петролни запаси в света, разчита до голяма степен на приходите от петрол, но американските санкции продължават да пречат на ислямската република да се възползва от целия си капацитет от 2018 г. насам.
Наказателните мерки бяха затегнати при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и въпреки че новият президент Джо Байдън изглежда по-примирен, висши служители в неговата администрация заявиха, че Вашингтон няма да вземе прибързано решение по какъвто и да било въпрос, свързан с Иран.
В същото време властите в ислямската република изтъкват, че санкциите само забавят момента, когато страната ще използва максималния си производствен капацитет, за да произвежда количеството петрол, от което се нуждае светът.
Но покачващите се темпове на глобална енергийна трансформация към нисковъглеродни горива, съчетана с въздействието на пандемията от COVID-19 върху търсенето на енергия, принудиха анализаторите да прогнозират скорошно достигане на пика при търсенето на петрол – точката, след която ще започне трайно понижение в интереса към изкопаемите течни горива.
Някои ирански политици, включително петролният министър Биджан Зангане, многократно заявяват, че Техеран трябва да увеличи бързо производството на петрол - преди търсенето да премине към спад и конкурентните производители да отнемат окончателно пазарния дял на страната.
Тази идея обаче е отхвърлена от някои фракции, които я възприемат като предателство спрямо бъдещите поколения.
„Доминиращият наратив все още е насочен към това да се поддържа оптимално производството в дългосрочен план - без да се осъзнава, че времето на индустрията изтича - и да се избягва износът на суров петрол, за да се стимулира и рафиниращия бизнес“, коментира Иман Насери, управляващ директор в консултантската компания FGE.
След победата на Байдън правителството на Иран възложи на петролното министерство още пред декември да подготви инсталациите за производство и пренос на суров петрол за работа на пълен капацитет в рамките на три месеца, надявайки се на обрат по отношение на американските санкции.
Според анализаторите, при отмяна на въпросните санкции, Иран може да увеличи добива си от сегашните 2,1 млн. барела на ден до нивото отпреди налагането на наказателните мерки – 3,8 млн. барела на ден, в рамките на месеци.
Но миналата седмица иранският парламент отхвърли проектобюджет, базиран на петролна продукция в размер на 2,3 млн. барела на ден за новата иранска година, започваща през март, тъй като депутатите все още се съмняват в бързото облекчаване на санкциите от страна на Вашингтон.
20:28 | 08.09.22 г.