Икономиките, а заедно с тях и капиталовите пазари по целия свят започват ново десетилетие от 21 век в дух на несигурност, предизвикан от пандемията на коронавируса. Колкото и спорно да прозвучи обаче, тази несигурност, подхранвана от допълнителни неизвестности, като например новите варианти на вируса, се оказа полезна за фондовите борси. Именно тази несигурност предизвика такова раздвижване на капиталовите пазари, каквото не бе виждано от много време, и Варшавската фондова борса, която ръководя, е отличен пример за това. През 2020 г. станахме втората по ръст на ликвидността фондова борса в Европа.
2021 г. ще бъде юбилейна за Варшавската фондова борса. На 16 април 2021 г. ще се навършат тридесет години от учредителната сесия на фондовата борса, която беше възродена след десетилетия прекъсване, белязано от войната и по-късно от комунистическо поробване. Днес, бидейки начело на фондовата борса, която FTSE Russell причисли към развитите пазари преди малко повече от две години, докато си задавам въпроси за несигурността, свързана с пандемията, веднага си представям дилемите на моите предшественици отпреди три десетилетия. Тогава се връщам към спомените на дядо ми - проф. Йежи Дитъл, сенатор от първия парламент, който смяташе законите за възстановяване на капиталовия пазар в Полша за събития, раждащи най-силни емоции. В едно от интервютата си той казва: „Някои, иначе просветени и мъдри експерти по тези въпроси, сенатори, все още се страхуваха какво ще стане с този чуждестранен капитал. В крайна сметка това са нашите печалби. Казвах им: за Бога, да се молим този капитал да дойде и, разбира се, да се опитаме да създадем такива условия, че да получим този капитал“. Днес вече няма такива дилеми.
Цифрите показват най-добре скока, който Варшавската фондова борса отбелязва по това време. За 28 години Варшавската фондова борса се превърна от периферен пазар в част от групата на развитите пазари. За сравнение – този процес отне 55 години на Южна Корея. Варшавската фондова борса е лидер в региона по отношение на капитализацията, като изпреварва Виенската фондова борса с близо 12 млрд. евро и категорично оставя след себе си останалите борси в Централна и Източна Европа. Фондовата борса във Варшава е и сред водещите по отношение на процентната стойност на капиталовия пазар спрямо БВП (25.4%). Капитализацията на компаниите, регистрирани на борсата във Варшава, е над 235 млрд. евро. Междувременно преди три десетилетия Варшавската фондова борса приключи 1991 година с 9 листнати компании, чиято капитализация се равнява на днешните 0,04 млрд. евро. Днес силата на Полша, а и на целия регион на Централна и Източна Европа, до голяма степен са бързо развиващите се технологични компании. Те също се нуждаят от капитал, за да се развиват. Според изчисленията на Фонда за развитие на Полша и Dealroom.co стартъпите от държавите в региона на Централна и Източна Европа са отбелязали за периода 2015-2019 г. почти петкратно увеличение на инвестициите на фондовете за рисков капитал (VC) – до 1,8 млрд. долара. Това потвърждава, че виждайки огромния технологичен и икономически потенциал на Централна и Източна Европа, големите инвеститори очакват възвръщаемост в най-близко бъдеще. Трябва да се отбележи, че 90% от икономиката в нашия регион на Европа все още се финансират от банките. Те обаче избират предимно компании от т.нар. традиционни сектори, докато средствата от ЕС се отпускат предимно за развитие на инфраструктурата. Това ограничава достъпа до финансиране на млади компании, които все по-често обръщат поглед към капиталовия пазар. Това важи особено за т.нар. COVID-winners, т.е. за производителите на игри, за медицинския и за технологичния бранш. По време на пандемия, когато достъпът до кредити е още по-труден, обещаващите бизнеси имат по-голям шанс на фондовия пазар, където инвеститорите вземат решения въз основа на потенциала и бизнес модела на компанията, а не въз основа на миналото, както правят банките. Днес Централна и Източна Европа има потенциал да расте много по-бързо от ЕС като цяло, но основно предизвикателство остава голямата фрагментация на пазарите. Те са твърде малки, за да се конкурират индивидуално с пазарите на Западна Европа. Интеграцията е необходима за привличане на институционални инвеститори от висок клас в нашия регион. Възлагам големи надежди в успеха на инициативата на ЕС Capital Markets Union (Съюз на капиталовите пазари), която от 2014 г. подкрепя възстановяването на капиталовите пазари в ЕС. Големи шансове има и инициативата „Три морета“, която бе лансирана през 2015 г. и има за цел да засили сътрудничеството на държавите от региона между Адриатическо, Балтийско и Черно море в областта на дигитализацията, енергетиката и транспорта. Смятам, че Варшавската фондова борса, като един от 25-те най-развити пазари в света, трябва да играе основна роля в насърчаването и подкрепата за развитието на нашия регион. От години разширяваме сътрудничеството между борсите на държавите от „Трите морета“, като организираме и ставаме част от събития, ключови за повишаването на инвестиционната му привлекателност. Миналата година стартирахме новия индекс CEEplus, който включва най-големите и най-ликвидните компании, котирани на отделните пазари на Вишеградската група, Хърватия, Румъния и Словения. На свой ред през септември тази година организирахме Конференцията на борсите на членовете на инциативата „Три морета“ под патронажа на президента на Република Полша Анджей Дуда. Нарастващото значение на Варшавската фондова борса в Европа се потвърждава от данните на Федерацията на европейските фондови борси (FESE). Фондовата борса във Варшава се нарежда на второ място сред европейските борси по отношение на ръста на ликвидността, измерена чрез стойността на оборота с акции в рамките на регистрите на нарежданията. Също така надминахме някои от най-големите европейски фондови борси по отношение на ликвидността, измерена чрез оборота на портфейлите. Заедно с други развити пазари като Швейцария, ние също сме в челните редици на европейските фондови борси по отношение на показателя за оборота. При Варшавската фондова борса той е увеличен и възлиза на 52,5% през третото тримесечие на 2020 г. в сравнение с 33,2 % през същия период на 2019 г.