Каквo ни казва януарският ръст на инфлацията в еврозоната?

Уау! Ако инфлацията в еврозоната можеше да говори, би възкликнала по този начин вчера, когато Евростат съобщи, че тя се е повишила с 0,9% през януари на годишна база в сравнение със спад от 0,3% през декември, пише Клеър Джоунс за Financial Times.

Както изтъква шефът на франкфуртското бюро на FT Мартин Арнълд, това е най-големият скок от десетилетие. И така, дали инфлацията, след години в летаргия, най-накрая се завръща?

Не съвсем. Причините за скока са две. 

Първата е редица еднократни фактори, чието въздействие бързо ще отслабне. Фредерик Дюкрозе от Pictet Wealth Management посочва като основни виновници данъците - включително премахването на намалението на ДДС в Германия, данъците върху въглерода и други администрирани цени - както и тайминга на зимните продажби на дребно във Франция и Италия. 

Втората причина е промяната в кошницата със стоки и услуги, която Евростат използва за изчисляване на инфлацията.

Защо това има значение? За да се гарантира, че данните за инфлацията отразяват промените в моделите за харчене на хората, статистическите служби редовно преоценяват теглото, което дават на стоките и услугите, които хората потребяват. Ако например се увеличи популярността на бананите, тогава те ще получат по-голямо тегло в кошницата. Ако даден продукт излезе от мода, като DVD плейърите, то тежестта му в кошницата ще намалее или той напълно ще изчезне от нея. В случая с еврозоната кошницата се променя през януари. (Или, за да бъдем конкретни, данните от януари включват предварителна кошница, като през февруари цифрите се актуализират, когато националните правителства представят своите собствени изчисления.)

В нормални времена това е разумна стратегия. По време на глобална пандемия обаче това означава, че показателят има по-неясна връзка с реалността от обикновено.

Миналата година няколко пъти писахме за проблемите с кошницата за 2020 г., като се аргументирахме, че навиците за харчене са се променили толкова драстично по време на пандемията, че данните за инфлацията вече не отразяват действителния ценови натиск, който хората изпитват. Нашето подозрение беше, че тогавашният спад на инфлацията е надценен и че ценовият натиск е по-голям, отколкото показват цифрите. Данните за януари потвърждават това.

Няма да знаем как точно се е променила потребителската кошницата до 23 февруари. Но Евростат изготви следното ръководство за това как ще изчислява теглата, приписвани на всяка стока и услуга. То ни казва, че тазгодишната кошницата ще продължи да разчита в голяма степен на данните отпреди пандемията:

„Отправната точка за теглата в хармонизирания индекс на потребителските цени за 2021 г. са данните за националните сметки, препращащи към 2019 г. Имайте предвид, че дяловете на разходите няма да включват никакви ефекти, свързани с COVID-19...

...Теглата за 2019 г. трябва да бъдат прегледани и актуализирани, за да станат представителни за 2020 г. Очаква се първите оценки на националните сметки за потреблението на домакинствата за 2020 г. да са на разположение едва през септември 2021 г., което е твърде късно, тъй като теглата в хармонизирания индекс трябва да бъдат представени на Евростат до 13 февруари 2021 г. Поради това трябва да се използват предварителни данни за националните сметки и други източници. Важно е държавите да използват всички налични източници на данни, за да направят възможно най-добрите оценки на теглата.”

Новите тегла обаче трябва да отразяват въпросните значителните промени в моделите на харчене в някои области:

„Като минимум, разходите в най-силно засегнатите сегменти на потреблението трябва да бъдат преоценени. Това обикновено са (но не само) горива, пътнически транспорт (особено въздушен), развлекателни и културни услуги, пакетни почивки, ресторанти и хотели. Този списък може да се различава между отделните държави”, се казва в ръководството.

Отразяването на тези промени в кошницата за 2021 г., разбира се, води до възможността да имаме проблем, обратен на този, който имахме през 2020 г.

Представете си, че ЕС осъществи едновременно ваксинацията и икономиките се отворят навреме за летните ваканции. Можем да очакваме задържаното търсене на самолетни билети внезапно да се отприщи - и в резултат на това скок в цените. Ако това се случи при други съществени стоки и услуги, то ще означава, че сегашните цифри за инфлацията са твърде ниски. Въпреки че всички ще са толкова щастливи отново да видят плаж, че едва ли ще им пука. Дори да са немци.

В тези несигурни времена е хубаво да попаднете на нещо, което дава малко яснота. Вярното ни твърдение, че пандемията води до твърде ниски показания за инфлацията, наистина предизвиква самодоволство. За съжаление, това „уау” не ни казва почти нищо за това дали след години на стагнация във всичко, освен в цените на активите, инфлацията наистина - както смятат много икономисти - ще се появи отново.