Запаси от храни се трупат на грешните места благодарение на превозвачите, които транспортират празни контейнери.
Глобалната конкуренция за контейнери означава, че Тайланд не може да направи доставки на ориз, Канада се е задръстила с грах, а Индия не може да намали планините си от захар, пише Bloomberg.
Транспортирането на празни контейнери към Китай стана толкова доходоносно, че дори и някои американски доставчици на соеви зърна трябва да се борят да си осигурят контейнери, за да осъществят доставките до големите азиатски купувачи.
„Хората не могат да разполагат със стоки там, където има нужда от тях“, коментира Стив Краниг, директор логистика в спедитора IM-EX Global Inc., който управлява превоза на ориз, банани и кнедли от Азия до САЩ. Той казва, че един от неговите клиенти транспортира обичайно 8 до 10 контейнера ориз всяка седмица от Тайланд до Лос Анджелис, а сега може да изпрати 2-3 контейнера.
Основният проблем е, че Китай, който се възстановява по-бързо от коронакризата, засилва износа си и плаща огромни премии на превозвачите за контейнери. Така вече става по-доходоносно да се превозват празни контейнери към Китай, отколкото те да се пълнят.
Вече има някои признаци, че заради извисяващите се планини от товари нарастват цените на някои храни. Цените на захарта се повишиха до тригодишен връх миналия месец. Отлагането на доставките на соеви зърна от САЩ означава по-високи разходи за тофу и соево мляко за потребителите в Азия, коментира Ерик Уенбърг, изпълнителен директор на Specialty Soya и Grains Alliance.
Цени на храните
Все пак не е съвсем необичайна практика контейнерите да се връщат празни след доставка. Превозвачите обаче обикновено се опитват да ги напълнят, за да реализират печалба от цените за превоз в двете посоки. Разходите за превоз на стоки от Китай до САЩ например са 10 пъти по-големи в сравнение с обратния път, което кара превозвачите да предпочитат да връщат празни контейнери, показват данни на Freightos.
На пристанището в Лос Анджелис, най-голямото за контейнерни товари в САЩ, три от всеки четири контейнера се връщат към Азия празни. Обичайното ниво на празните контейнери е 50%. Във Ванкувър пък контейнерите остават по доковете. Терминалите там са намалили времето за качване на пълните контейнери на корабите от 3 дни на 7 часа, казва Джордан Аткинс, вицепрезидент на WTC Group.
„Не е възможно да достигнем обемите, които преди реализирахме във Ванкувър, в този тесен прозорец“, посочва Аткинс. „Като цяло качването на варива на кораба е трудно, а с това ограничение става още по-сложно“, допълва той. Канада е най-големият производител в света на варива, например грах и леща.
Индия, вторият най-голям производител на захар в света, е изнесла само 70 хил. метрични т през януари, което е по-малко от една пета от обема, изнесен през януари 2020 г. Виетнам, най-големият производител на кафе на зърна Робуста, също бави износа. Доставките падат с над 20% през ноември и декември.
По света някои от купувачите на хранителни стоки чакат, а други са се отказали от покупки засега.