Американските президенти определят тона на външната политика в рамките на няколко месеца след избирането си (по-късно днес Байдън ще очертае външнополитическите си приоритети в специална реч - бел. прев.) Но ако Джо Байдън иска да възстанови отношенията с Турция, той ще трябва да го направи не само за САЩ, но и за цялата трансатлантическа общност, пише за Financial Times Синан Улген, председател на истанбулския аналитичен център EDAM и гостуващ учен в Carnegie Europe.
През последното десетилетие отношенията на Анкара с традиционните й съюзници на запад са толкова обтегнати, че разводът не е нереалистичен. Това е следствие от лошото управление на възхода на Турция от собственото й правителство - а също и от Запада.
През този период държавната мощ на Турция нарасна значително. С национален доход от близо 800 млрд. долара тя е страна от Г-20. Тя е и втората военна сила в НАТО. Нейната процъфтяваща отбранителна индустрия проектира мощта си зад граница. Мрежата от дипломатически мисии на Турция е шестата по големина в света, точно преди Германия. Страната е на първо място в света по отношение на хуманитарната помощ, насочвана към сирийските бежанци, а и със значителни програми в бедстващи страни като Афганистан и Сомалия.
Но Турция страда от неспособността на президента Реджеп Тайип Ердоган да претвори този възход в консенсусна реторика и дипломация. Вместо това той използва нарастването на държавната мощ за вътрешнополитически цели. Ердоган комбинира това с войнствена реторика, подхранвайки твърденията, че Турция е обсадена страна от онези, които не желаят да признаят нейния мирен напредък. Ерозията на върховенството на закона у дома допълнително обтегна връзките на Турция със Запада.
Реакцията на западните партньори на Турция към втвърдяването на тона от Анкара задълбочи изолацията на страната. Със замразяването на кандидатурата за членство на Турция в ЕС Брюксел загуби всякакво влияние върху политиката в Турция. Вашингтон също застраши отношенията си с турската държава чрез решението си да се бори срещу Ислямска държава заедно със сирийската кюрдска партия Демократичен съюз (PYD).
И така, въпреки че е съюзник в НАТО, Турция днес търпи санкции от САЩ и ЕС. През декември администрацията на Тръмп се позова на Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции, за да накаже турската агенция за отбранителни доставки поради покупката от Анкара на руската системата за противоракетна отбрана С-400. През същата седмица ЕС започна да обмисля допълнителни санкции срещу Турция заради изострянето на ситуацията в Източното Средиземноморие.
При тези обстоятелства единственият начин администрацията на Байдън да осъществи рестартиране на отношенията с Турция е голяма сделка с Ердоган. Неуспехът да бъде постигната такава носи реалния риск от трайно отсъпление в западната ориентация на Турция и стратегическо прегрупиране към Москва.
За щастие, външнополитическата програма на Байдън се припокрива в значителна степен с интересите на Анкара. Укрепването на НАТО ще бъде подпомогнато от евентуално рестартиране с Турция. Възобновяването на сътрудничеството с Иран би създало нови полета за сътрудничество с Анкара. Стабилизирането на Либия, за да се предотвратят по-нататъшни посегателства от страна на Русия, е обща цел.
Има много препятствия пред голяма сделка между Анкара и Вашингтон. И двете страни ще трябва да отстъпят. Всяка пътна карта ще съдържа най-малко следното: преоценка на американската подкрепа за сирийската PYD; споразумение за условията по експлоатация на ракетната система С-400; съпътстваща отмяна на санкциите от САЩ; завръщане на Турция в американската програма за изтребителите F-35. Освен това ще трябва да има роля за Турция в бъдещите преговори с Иран, активна американска подкрепа за подобряване на отношенията между ЕС и Турция и недвусмислен ангажимент от турските власти да престанат да подклаждат антиамериканизма и скептицизма към Запада в страната.
Този списък може да изглежда прекалено амбициозен. Но това бледнее в сравнение с мащаба на отговорността, пред която са изправени президентите на САЩ и Турция. Заложено е мястото на Турция в света - и бъдещето на регионалния ред.
01:22 | 11.09.22 г.