Психозата около търговията с акциите на GameStop даде допълнителни доказателства за изкривената реалност на пазарите, пише Джон Плендър за Financial Times.
Това е още един пример за пропастта между абсурдните оценки на фондовия пазар и дълбоко несигурната перспектива за печалбите и икономиките, произтичаща от коронавируса.
Успехът на дребните инвеститори в оказването на натиск върху хедж фондовете, залагащи на спад на акциите на компании като GameStop, беше толкова неочакван, колкото осезаемо бе удоволствието им от резултата в битката между Давид и Голиат. Но произтичащите от това извънредни колебания на пазара повдигат сложни въпроси относно пазарната ефективност, регулациите и финансовата стабилност.
Проблем, който става все по-належащ за световните пазари, е степента, в която те са повлияни от нечувствителни към цената инвеститори. Въпросът се отнася най-очевидно до програмите за изкупуване на активи на централните банки след голямата финансова криза, които освен ДЦК сега включват корпоративен дълг и акции.
Но много преди финансовата криза ръстът на индексните фондове притъпяваше ценовите сигнали и усилваше шоковете за цените на акциите. Междувременно модата за намаляване на рисковете и обвързване на активите със задълженията при пенсионните фондове създаде армия от купувачи на държавни облигации с ниска или отрицателна доходност.
Има и инвеститори, които са силно чувствителни към цените, но не са загрижени за икономическия фундамент, най-вече инерционните трейдъри, които следват краткосрочните ценови тенденции въз основа на механични алгоритми.
В тази категория, макар и в по-нискотехнологична форма, сега влизат дей трейдърите на пазарите на опции, които обявяват война на хедж фондовете, залагащи на падащи цени. Техните координирани атаки срещу хедж фондовете чрез чат стаи и табла за съобщения водят до странни оценки и могат да съставляват пазарна манипулация.
Всички тези промени в пазарната структура представляват мощна рецепта за неправилно разпределение на капитала. Това се вижда във втурването към притока от надценени неотдавнашни първични публични предлагания, балонните оценки на затруднени компании като GameStop и поддържането на зомби компании - бизнеси, които продължават да имат достъп до заеми, въпреки че оперативните им печалби са недостатъчни за обслужване на дълговете.
В същото време свръхразхлабената парична политика на централните банки насърчава бизнеса да инвестира в неоптимални проекти.
Всичко това има тревожни последици за перспективите след пандемията. В доклад от миналата година Световната банка отбеляза, че ръстът в производителността на труда в развитите икономики е намалял наполовина от 80-те години на миналия век като част от тенденция на спад, ускорена от голямата финансова криза. Слабите инвестиции обясняват лъвския дял от това забавяне през последното десетилетие.
Сега пандемията засилва значението на ниските инвестиции, като същевременно ерозира човешкия капитал поради безработицата и загубата на образование. Глобалните вериги на доставки могат да бъдат допълнително нарушени, а пренасочването на работната сила от сектори с ниска към такива с висока производителност да бъде ограничено.
Докладът посочва, че дългосрочните загуби на производителност, произтичащи от неблагоприятни шокове, са по-големи и по-продължителни в икономиките с уязвими дългове. Като се има предвид огромното натрупване на дълг след финансовата криза, сега допълнително изострено от пандемията, това е тревожно.
Икономистите на Световната банка обаче таят надежда за компенсиране на възможностите за повишаване на производителността, ако Covid-19 предизвика трайни организационни и технологични промени в начина на работа на бизнеса. Пандемията може да „се превърне в източник на "прочистващи" ефекти, който елиминира най-малко ефективните фирми и насърчава възприемането на по-ефективни производствени технологии“.
Проблемът тук е, че именно промените на капиталовите пазари и свръхразхлабената монетарна политика могат да предотвратят подобно прочистване. Съзидателното разрушение, основният източник на капиталистическия динамизъм, бе задушено.
Това прави атаките срещу късите продажби на хедж фондовете изключителни. Мнозина разбираемо намират за приятна гледката тълпа от дребни инвеститори да подкопават гигантите от Уолстрийт. Но такива фондове могат да обърнат структурните промени, допринесли за отделянето на пазарните оценки от основите. Никога не забравяйте, че хедж фондовете изиграха централна роля в разкриването на слабостите и измамите при Enron, Lehman Brothers и Wirecard.
Тревожен е и потенциалът за повторение на срива на хедж фонда Long-Term Capital Management и неговото спасяване през 1998 г. Без съмнение повечето инвеститори приемат, че Федералният резерв ще се притече на помощ, ако проблемен хедж фонд изглежда твърде голям и твърде взаимосвързан, за да се допусне да фалира. Но в това се крие голяма част от обяснението за всички тези нереални пазарни оценки.