Рискът от война редовно се подценява от хората с пари. Да, инвеститорите сега разбират, че могат да настъпят пандемии, които да нарушат бизнеса и пътуванията. По някакъв начин обаче Уолстрийт, Лондонското сити и други подобни изглежда вярват, че след като ваксините се разпространят сред по-голямата част от населението на развития свят, проблемът свършва и концепцията от 90-те години за мир и свободни финансови потоци ще заработи отново. Те грешат, за съжаление, пише Джон Дизърд за Financial Times.
Това, което се чува отвън, е звукът от презареждане. Пандемията насърчи правителствата да вярват, че производството на тестове и ваксини по военновременен модел създава прецедент за държавни инвестиции и ограничена търговия.
Но държавните икономики стават военни икономики, а военните икономики обикновено продължат да използват своите продукти. Преди войните най-често се налага капиталов контрол, като повечето глобални инвеститори не вземат предвид тази вероятност.
Те смятат, че валутите винаги ще могат да бъдат хеджиращи, търгуеми и преносими, каквито са били горе-долу от 80-те насам. Според Дизърд това не е така и той вярва, че идващото поколение политици искат да потиснат финансовата класа и един от методите им ще бъде налагането на контрол върху капиталовите потоци. Дори в САЩ.
Повечето хора гледат на администрацията на Байдън като на умерено правителство. И все пак политическата реч на президента за икономическо възраждане има за модел програмата за рекапитализация на Рузвелт „Арсенал на демокрацията“. Новият президент на САЩ наложи изискванията на Закона за отбранително производство от Втората световна война на производителите на ваксини и медицински консумативи.
Той говори за създаването на повече „запаси“, каквито Министерството на отбраната поддържаше от Втората световна война чак до началото на 90-те години. Има липса на доверие към чужденците и пазарите – тя сега е по-фина, но по-директна, отколкото грубата, открита войнственост и противопоставянето на мултилатерализма на Доналд Тръмп.
Може би Байдън и тези, които му пишат речите, имат основание. Периодите на големи войни се предшестват от вътрешна нестабилност и по-малки международни конфликти. Хората с пари обърнаха малко внимание на взаимосвързаните войни в Северна Африка - от Западна Сахара до нарастващия конфликт между Египет и Етиопия. Да не говорим за азербайджанско-арменската война.
Последният конфликт особено бе наблюдаван отблизо от международните военни като полигон за използване на безпилотни летателни апарати в конвенционална война, точно както испанската гражданска война доказа полезността на наземните и въздушните атаки, координирани по радиото.
Най-непосредственият финансов и икономически шок вероятно ще дойде от нападение на Израел и ОАЕ срещу Иран. За това се говори толкова дълго, че хората обръгнаха, но мисля, че е по-вероятно, отколкото не. Иранската власт е по-отчаяна, а Израел е далеч по-независим от евентуална сдържаща позиция на САЩ.
Американският флот беше преминал през военни игри поради потенцилана японска атака срещу Пърл Харбър в продължение на десетилетие и половина преди тя да се случи. И въпреки това командирите бяха изненадани. Най-ниското ниво на фондовия пазар на САЩ в историята бе достигнато шест месеца по-късно.
С по-дълъг времеви хоризонт от ирански конфликт е китайският национален ангажимент да включи Тайван. Бизнесмени и финансисти (включително тези в самия Китай) прилагат рационални търговски изчисления, за да заключат, че една враждебна китайска блокада на острова - не се притеснявайте от окупация - би била икономически разточителна и ненужна.
Но при класическия анализ на причините за война страхът и честта са над интереса. Американците казват, че трябва да имат стратегическо надмощие при полупроводниковите чипове. Как могат да го имат без Тайван, този Рур на електронната ера? А в концепцията на Китай, обединението с Тайван е поколенчески императив, може да се каже въпрос на чест.
Волатилността на пазара, причинена от внезапен конфликт в свят с прекомерна задлъжнялост, би довела до рекорден обем марджин изисквания от финансовите клирингови къщи, които трябваше да решат проблемите на последната световна финансова криза. Правителствата на САЩ, Обединеното кралство и други ще спасят тези къщи - веднъж - и след това, вярвам, ще наложат международен капиталов контрол.
Така че има геополитически смисъл, ако не непременно финансов такъв, за големите мениджъри на активи да поддържат паритет между активите и пасивите си по държави или валутни области. Свободните международни капиталови потоци и свързаните с тях финансови хеджове станаха политически крехки.
Войната идва по-бързо, отколкото очакваме, и струва повече свобода, отколкото смятаме за възможно.
07:30 | 13.09.22 г.