Миналата пролет, опасявайки се, че пандемията ще доведе до недостиг на работници мигранти за събиране на реколтата от плодове и зеленчуци в Обединеното кралство, правителството стартира кампанията „Откъсни за Великобритания“, за да привлече местните жители да свършат работата, пише Сара О’Конър за Financial Times.
Това беше перфектен тест за това дали икономиката може да бъде отбита от използването на нископлатени мигранти, което е желано от много привърженици на Брекзит и обявена цел на правителството. В края на краищата това беше отрасълът, който разчиташе най-много на тях: около 99% от сезонните работници в британския сектор на градинарството идват от ЕС. В същото време през 2020 г. имаше много безработни или в принудителен отпуск британци.
Кампанията привлече много кандидати, но малцина останаха до края. Pro-Force, една от най-големите британски агенции по труда в селското стопанство, получи 15 000 заявления, но успя да прати само 3% от тях във ферми. От тези 450 човека, по-малко от 4 на сто все още бяха на договор в края на сезона.
За някои това беше доказателство, че местните са мързеливи. „Защо нашите младежи и работната ни сила като цяло бягат от тежката работа, докато румънци, литовци, българи и други изглежда се справят с нея?“ - попита Дерек Томас, депутат консерватор, по време на неотдавнашно изслушване в парламентарна комисия.
Това говорене игнорира начина, по който работата се е трансформирала през последните 30 години. Ангъс Дейвисън, председател на Haygrove, базирана в графство Херефорд компания за отглеждане на плодове, си спомня реколтата, събрана от студенти, уелски миньори след стачката и „местни дами от Ледбъри“, които искаха да изкарат нещо през лятото. Плащаше им се на норма и „никой нямаше нещо против по-бавните работници“.
Но макар ставките на парче да са все още често срещани, националната минимална работна заплата сега изисква фермерите да завишават заплащането на работници, които не изпълняват нормата. Минималната заплата се повиши, а мощните супермаркети оказаха натиск върху цените, като същевременно изискват по-високи стандарти за качество, което доведе до „интензификация” на работата, според определението на Бен Роугъли от Университета на Съсекс.
„Пресмятаме честотата на бране, така че казваме на хората през работния ден да се поразбързат, за да изпълнят нормата“, ми каза Дейвисън. „Опитваме се да ги обучим, да използват и двете си ръце, как да се движат по-лесно, че е по-добре да си поставят лична цел за следващия час... това е психическа и физическа дисциплина", посочва той.
Работата е нерегулярна и не спира през почивните дни, така че мигрантите обикновено живеят на мястото. Междувременно сезонът за прибиране на реколтата се е разширил от около шест седмици до между шест и осем месеца. Това не е нито лятна работа за студенти, нито постоянна работа, подходяща за хора със семейства, които да издържат или наем да плащат.
Британците не са мързеливи, те са рационални. Те биха вършили трудна или асоциална работа, като работа на петролна платформа, ако заплащането е достатъчно. Но работата по бране не плаща премия в сравнение с работата в магазин или кафене. Мигрантите също са рационални. За тях работата във фермите в Обединеното кралство е по-доходоносна спярмо работата в родните им страни. Когато премията се свие, те спират да идват. „Вече наблюдаваме, че броят на румънците намалява“, обясни през 2019 г. главният изпълнителен директор на сезонен доставчик на работна ръка. „Развиващите се икономики на Румъния и България вече плащат повече на работната си ръка. Мигрантите оттам сега печелят тук 3-4 пъти домашната си заплата вместо 5-6 пъти преди няколко години."
Британското правителство, докато казва на фермерите, че трябва да опитват повече да привличат местни работници, разшири пилотна схема, която издава работни визи в селското стопанство за хора от по-бедни страни като Молдова.
Болезнената истина е следната: ако правителството наистина не иска работници мигранти на полето, заплащането и условията ще трябва да бъдат значително по-добри, а това означава по-високи цени на храните в магазините. В крайна сметка проблемът може да бъде решен от автоматизацията, но технологиите все още не са напреднали достатъчно. Мнозина се страхуват, че по-високите цени ще навредят на бедните, някои от които вече разчитат на хранителни дарения. Но Великобритания е богата държава, с най-ниските цени на храните в Западна Европа, показват данните на Евростат. Основният проблем не е цената на храната, а неадекватните минимални доходи на хората – нещо, с което правителството също не иска да се захване.
Правителството на Великобритания заявява, че иска да ограничи нископлатената имиграция, за да създаде „икономика с високи квалификация, производителност и заплати”. Но тo трябва да бъде честно с хората - и със себе си - относно компромисите, които това включва.