При бичия пазар в края на 90-те години един инвеститор в стойност даде ненадмината дефиниция на балон: „Нещо, за което ме уволняват, ако не съм инвестирал в него“. Може би трябва да завърша статията тук, но ще продължа, пише за Financial Times Робърт Баклънд, главен стратег за акциите в Citigroup.
Накъдето и да се обърна се говори за балони. Балон при облигациите, балон при биткойна, балон при акциите, балони при технологичните книжа. Определено има балон при говоренето за балони.
Търсенията през Google за „балон на фондовия пазар“ са най-многобройните от 2004 г. насам. Не съм сигурен какво означава това, защото пазарите продължават да растат. Малцина набираха тази фраза в търсачката през 2007 г., преди глобалните акции да спаднат с 60%.
Знам обаче, че през последните 12 месеца фондовите пазари се противопоставиха на фундамента. Изглежда печалбите на публичните компании в глобален план са паднали с около 15% през 2020 г., доста под 10-процентното увеличение, предвиждано в началото на годината. Въпреки това огромно разминаване, индексът MSCI World се е повишил с 18%. Технологично ориентираният Nasdaq пък нараства с 51%. Сякаш пандемията никога не се е случвала.
Мнозина, включително и ние в Citi, бяхме изненадани от силата на пазарното възстановяване, пише Баклънд. Такова представяне, противодействащо на гравитацията, се отдава повсеместно на влиянието на централните банки. Очакваните от тях годишни глобални покупки на активи в размер на 5 трлн. долара, почти три пъти предишните пикове, обърнаха финансовите пазари миналия март. Но в стремежа си да минимизират въздействието на пандемията, не помагат ли централните банки за надуване на нови балони при акциите?
За да отговорим на този въпрос, ние прегледахме три известни балона на фондовия пазар през последните 40 години - Япония в края на 80-те, Nasdaq/S&P 500 в края на 90-те и развиващите се пазари през 2007 г. Средно, индексите почти се утроиха през трите години до върха и след това спаднаха поне наполовина през двете години след това. Фонд мениджърите, които не бяха инвестирали съответно, бяха уволнени при подема. Тези, които пък бяха направили модните вложения, бяха уволнени при срива. Тази работа никога не е била лесна.
Към момента Nasdaq, може би най-балонизираният водещ индекс, е нараснал с 83% за последните три години. Много, но той се бе изстрелял с 285% до март 2000 г. (след това бързо спадна със 77% през следващите две години). По-широкият индекс S&P 500 се е увеличил с 36% през последните три години. Доста, но не чак балон. Той се бе повишил с 93% между 1997 и 2000 г. Основните индекси извън САЩ в момента далече не са балончести. Индексът за развиващите се пазари EM се е покачил с 12% за три години, Nikkei - с 20%, а Dax е без изменение. Британският FTSE 100 се е понижил с 14% за периода, след като скочи със 70% през трите години до пика си от 2000 г.
Една голяма разлика спрямо предишните балони е, че облигациите предлагаха по-очевидна алтернатива, когато фондовите пазари започнаха да се пропукват. Държавните ценни книжа тогава носеха 5-6%, а не настоящите 0-1%. Може би тъкмо инструментите с фиксиран доход сега са в балон. Централните банки обаче остават ангажирани да поддържат ниска доходността по облигациите - това е целият смисъл на техните програми за подкрепа, известни като количествено облекчаване. Пазарите на акции могат да паднат, когато те намалят покупките на активи или загубят контрол над изненадващо послушните пазари на фиксиран доход, но този момент може все още да е далеч.
Никога не бихме посъветвали някого да се включва в балон. Той може да се спука по всяко време. Но ако оценките достигнат предишните върхове, тогава основните американски индекси могат да се повишат с още 50-100%. При това говорим за абсолютните оценки. На фона на нищожната доходност по облигациите дори Nasdaq изглежда евтин.
Урокът е, че капиталовите балони не са крехки създания. Те не се пукат при първия намек за затягане от централните банки. По-скоро те са отклонили се влакове, които разпределят капитала неправилно, изкривяват индустрията за управление на активи и прекратяват инвестиционни кариери. Трудно е да бъдат спрени. Фонд мениджърите, склонни да се борят с възникващите балони, трябва да го имат предвид. Готови ли са техните клиенти да чакат достатъчно дълго, за да се качат те на влака?
Поради всички тези причини ние се въздържаме да отправим модния призив „този луд балон скоро ще се пръсне“. Разбира се, наскоро намалихме експозициите си към най-балонизираните части на световния пазар на акции, като САЩ, но не сме преминали изцяло към намаляване на теглата. Спряхме да танцуваме, стоим по-близо до вратата, но още не сме напуснали партито. Нашият фаворит сред най-малко балончестите фондови пазари сега е Обединеното кралство, който се търгува при най-ниското съотношение спрямо местните ДЦК от 100 години.
Какво се случи с онзи инвеститор в стойност ли? Той загуби работата си през 2000 г., точно по време на пика.
10:13 | 13.09.22 г.