Не беше пестено мастилото по отношение на сделките на ЕС с Великобритания и Китай, сключени в рамките на една седмица в края на миналата година. Но малко внимание бе обърнато на общото между двете, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
По различен начини и двете отбелязват нови етапи от пътя, по който Брюксел върви от известно време. Споразуменията на ЕС бавно, но сигурно разшириха перспективата си от просто насърчаване на трансграничната икономическа дейност до ангажиране на търговските партньори с екологични, социални и регулаторни цели.
В случая на сделката с Обединеното кралство, „очевидно има промяна в стъпките“, казва Иана Драйер, анализатор на търговските политики. Споразумението, постигнато на Бъдни вечер, позволява на Брюксел да отмени преференциалния достъп до пазара си, ако Великобритания се отклони значително от стандартите на ЕС в областта на труда, екологията и субсидиите. Това е много по-силно от предишните сделки, които ограничават реакцията до консултации и експертни доклади, но без търговски санкции.
„Всеобхватното споразумение за инвестиции“ с Китай е значително по-малко амбициозно както по отношение на търговските, така и относно нетърговските въпроси, въпреки че надхвърля номиналните инвестиционни въпроси, за да обхване достъпа до пазара при редица услуги. То включва обаче процедурни правила и глава за устойчивото развитие, които са по-стойностни, отколкото мнозина очакваха.
Сделката изоставя меките ангажименти за неотстъпване от екологичните и трудовите стандарти и неясното обещание да се „работи за“ ратифицирането от Китай на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) за принудителния труд. Това е особено важно, като се има предвид нарастващото внимание върху използването на трудови лагери от Пекин като инструмент за репресиране на уйгурското малцинство.
Включени са и добре дефинирани изисквания за консултации с гражданското общество и за прозрачно обявяване на субсидиите, правилата за лицензиране, и разкриването и представянето на резултатите от дискусии по отношение на устойчивостта и социалните въпроси. Ако бъдат преследвани в пълната им степен, тези клаузи представляват значителен принос към процедурното върховенство на закона.
„Бях изненадан до каква степен Брюксел може да изтръгне такъв език от китайците“, коментира Йорг Вутке, президент на Търговската камара на ЕС в Китай.
Драйер твърди, че „символично това е голяма победа... за ЕС да установи няколко основни правила за Китай... В другите споразумения за свободна търговия и инвестиции на Китай няма нищо, което да казва на държавните предприятия как да действат, нищо и за труда. “
Въпросът е „доколко китайците са готови на реални действия“, посочва Вутке. „За тях е немислимо да приемат част от западната система“, казва той и допълва, че има „нарушения на човешките правата навсякъде, но каква възможност за реакция имаме там?“.
„Китай сложи подписа си и в някакъв момент ще трябва да отговори на ангажиментите, но няма да има търговски санкции“, изтъква Драйер. Вместо това ЕС е по-вероятно да използва едностранни мерки, като например нови инструменти за санкциониране в областта на човешките права в стил американския закон „Магнитски“.
И все пак много от сделката позволява да се упражнява натиск върху Китай, ако Брюксел пожелае. Това може да раздразни Пекин заради ратификацията на правилата на МОТ. ЕС може да включва групи за защита правата на човека в своите консултации. Може и да публикува доказателства за злоупотреби в процеса на официални консултации. Всичко това би повишило цената, плащана от Пекин - поне като изобличение - за неговия авторитаризъм. Междувременно прозрачността при лицензирането би могла да облагодетелства не само европейските компании, но и такива китайски, които са изпаднали в политическата немилост.
Без политическа воля обаче новите правни инструменти на ЕС - независимо дали спрямо Пекин или Лондон - могат да се окажат безполезни. Но политиката се променя. ЕС се „опари" от заплахата на Обединеното кралство да наруши международното право миналата година, припомня Драйер, а общественото мнение и натискът от Европейския парламент се обръщат срещу Китай. Тя подчерта как миналата година ЕС създаде длъжността главен служител за съблюдаване на търговските договори.
Ако Лондон и Пекин разчитат на неспособността на ЕС да се превърне от преговарящ в активна страна по договорите, техният залог може би е по-рисков, отколкото си мислят.
23:45 | 12.09.22 г.