Пет изречения. Това бе всичко, което Джо Байдън отдели на външната политика в 21-минутното си встъпително обръщение като президент. Нещо повече, едното от тях, заимствано от Барак Обама и напомнящо по дух Томас Джеферсън, беше: „Ние ще водим не просто чрез примера на нашата сила, а чрез силата на нашия пример“ - което означава да се поправят нещата у дома. Това идва от нов президент на САЩ, който е обиколил света, председателствал е Комисията по външни отношения на Сената и е на ти с много световни лидери, пише за Financial Times Ане-Мари Слотър, главен изпълнителен директор на аналитичния център Нова Америка.
Байдън напипа точния баланс. Силата и влиянието на САЩ в чужбина в крайна сметка ще зависят от способността му да обедини нацията; да ремонтира нейната инфраструктура, здравни и образователни системи; да възстанови общественото доверие в демокрацията и да елиминира големите расови и класови различия. Като се има предвид това, въпросът е върху какво Байдън и неговият опитен външнополитически екип трябва да насочат своето ограничено време и внимание.
Първата стъпка, както Байдън призна, е „да възстановим външните съюзи и да се ангажираме със света отново“. Той започна да изпълнява това обещание с поредица от укази: връщане към Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация, както и опит за петгодишно удължаване на важен американско-руски договор за контрол над оръжията. Байдън също ще разговаря с много държавни и правителствени ръководители през следващите дни, потвърждавайки, че на Америка отново може да се вярва като надежден съюзник и партньор.
Като цяло обаче САЩ трябва повече да слушат, отколкото да говорят. Новият държавен секретар Антъни Блинкен вероятно ще направи „успокояваща“ световна обиколка, но той трябва да се държи така, сякаш Америка е нов лидер, а не завръщащ се такъв. Както Никълъс Стърн отбеляза относно политиката срещу изменението на климата още през ноември: „САЩ не са просто световен лидер, който се връща след четиригодишно оттегляне. Светът се промени от доста време и продължава да го прави. В центъра на новия свят са едновременно САЩ, Китай, ЕС и Индия“.
Екипът на Байдън трябва добре да помисли как да поеме лидерството в този свят и да започне от презумпцията, че САЩ вече не са незаменима сила. Най-добрият им ход би бил да се обърнат към ЕС. Един от най-големите приноси, които Америка може да даде за глобалния мир и просперитет, е да спре да мисли за Европа като за 27 отделни столици и вместо това да работи с Брюксел за истинска трансатлантическа коалиция, която би представлявала близо 800 милиона души; около една трета от световната икономика; обширна дипломатическа и културна мрежа и набор от споделени висши ценности.