Когато цените на петрола паднаха до нула миналия май, малко инвеститори се мислеха за инфлацията. Но тези, които изучават данните за монетарните условия, знаеха, че безпрецедентното натрупване на ликвидност ще доведе до бум на икономиката и покачване на цените веднага щом ваксините сложат край на пандемията, пише за Financial Times Джеръми Сийгъл, професор по финанси от Уортън.
Паричната статистика е поразителна. Между март и ноември мярката за широките пари, агрегатът M2, скочи с цели 24%. Шокиращо е, че ръстът в паричното предлагане през 2020 г. е най-големият за периода от век и половина, за който имаме данни.
Монетарната експанзия беше силна и в голяма част от останалия свят, но никъде толкова изразена, колкото в САЩ. А новата администрация на Байдън със сигурност ще осигури още повече фискални стимули.
Едно от най-старите твърдения в икономиката е, че нивото на цените се определя от търсенето и предлагането на пари. Опростените формулировки се наричат „Количествена теорията“. Тя гласи, че темпът на инфлация е равен на превишението на растежа на парите над този на реалните доходи - въпреки че по-сложните интерпретации вземат предвид други променливи като лихвените проценти и инфлационните очаквания.
Но макар много инвеститори да признават, че огромното увеличение на ликвидността през 2020 г. се насочи към фондовия пазар, малко от тях се страхуват от инфлация. Повечето отбелязват, че Федералният резерв е участвал в значителна парична експанзия, известна като количествено облекчаване, и след финансовата криза. Въпреки предупрежденията тогава на много икономисти за нарастване на потребителските цени, инфлацията не последва и всъщност спадна.
Имаше обаче фундаментална разлика между случилото се по време на финансовата криза и това, което се случва в момента. Парите, създадени от Фед по време на последната финансова криза, се озоваха в свръх резервите на банковата система. Малко от тях бяха отпуснати на частния сектор.
Това се случи, защото преди колапса на Lehman банките не държаха излишни резерви. По това време резервите не плащаха лихва и разумното управление на резервите диктуваше банките да спазват абсолютния минимум, за да задоволят изискванията за резерви. Всички свръх резерви бяха предоставяни назаем на паричния пазар.
12:38 | 13.09.22 г.