Джо Байдън няма да отключи нова вълна от ирански петрол

Когато Джо Байдън поеме президентския пост от Доналд Тръмп и се превърне в 46-ият президент на САЩ в сряда (20 януари), той ще трябва да се заеме незабавно с редица належащи въпроси. И вероятно Иран няма да бъде от основните приоритети, пише Джулиан Лий в коментар за Bloomberg.

Новоизбраният президент не крие намерението си да върне САЩ към международните инициативи като Парижкото споразумение за климата и иранската ядрена сделка.

Според очакванията Байдън ще върне САЩ към Парижкото споразумение още през първия ден на своя мандат, но темата с Иран, която би включвала и отмяната на санкциите срещу износа на ирански петрол, вероятно ще остане за решаване на по-късен етап.

Налице е силна опозиция по отношение на иранското ядрено споразумение в САЩ, както от страна на републиканците, така и от демократите, когато сделката бива договорена през 2015 г., което спъва нейната ратификация в Сената.

И тази опозиция все още е жива.

Сега, както САЩ, така и Иран, нарушават условията на тази сделка: САЩ - чрез налагането на множество санкции, а Иран - чрез увеличаване на обогатяването на уран до 20%, над границите, определени от Съвместния всеобхватен план за действие, както е официалното наименование на иранското споразумение.

Най-лесният път за връщане към сделката е двете страни да прекратят тези начинания и да се върнат към сделката, такава, каквато беше преди четири години. Ако вместо това САЩ изискат на фона на облекчаването на санкциите Иран да свали подкрепата си за Хизбула, Хамас и йеменските хути, най-вероятно няма да бъде постигнат никакъв напредък.

Ако санкциите върху износа на ирански петрол бъдат отменени, ислямска република ще може да възстанови предишните си нива на производство от близо 4 милиона барела на ден относително бързо, както направи при последното облекчаване на санкциите през 2016 г.

Иранският парламент също не харесва ядрената сделка. Миналия месец иранските власти гласуваха да прекратят международните проверки на своите ядрени съоръжения, ако САЩ не отменят ключовите санкции срещу петролния и банковия си сектор.

Иран очаква провеждането на президентски избори на 18 юни, а президентът Хасан Рухани, който залага кариерата си на сключването на историческата ядрена сделка, вероятно ще бъде заменен от член на Ислямския революционен гвардейски корпус или от кандидат със силни връзки с иранската Революционна гвардия.

Такъв приемник ще бъде много по-малко податлив на сделка, която ограничава ролята на Иран в региона или неговите конвенционални оръжия, и това вероятно ще направи много по-трудни преговорите.

Трудно е да си представим, че рафинериите в Европа, Япония, Южна Корея или Индия открито купуват ирански суров петрол, докато американските санкции остават активни - освен ако не получат надеждни уверения, че няма да се сблъскат с негативни последствия.

Китай изглежда иска да увеличи вноса на иранска суровина, за да компенсира загубите в резултат на изненадващото (и временно) намаляване на производството в размер на 1 милион барела на ден. Но значителни количества ирански петрол, изпратени в Китай през последните месеци, все още стоят в митническите складове, нерафинирани и непродадени. Лондонската компания Energy Aspects определя тези количества на 30 милиона барела. Всяко увеличение на китайското търсене само ще предостави временно облекчение на иранската национална петролна компания.

Обемът на сурови и рафинирани продукти, изнесени контрабандно от Иран, може да се покачи през следващите месеци, но най-вероятно тези количества ще останат скромни. Големи потоци от ирански петрол няма да се появят скоро на пазара, които да притиснат отново петролните цени, заключва Лий.