Въведете думите „приблизително“, „вероятно“ или „може би“ в текстовото поле на имейл през Microsoft Outlook и програмата може да ви каже да помислите отново. Ако изкуственият интелект Microsoft Editor реши, че не звучите достатъчно решително, той ще ви предупреди: „Думите, изразяващи несигурност, намаляват въздействието ви”, пише Джъмайма Кели за Financial Times.
За него това напомняне улавя нещо сбъркано в обществото. Като оставим настрана степента, в която големите технологични компании се прокрадват все по-навътре в живота ни, то подчертава по-широк проблем: ние живеем в свят, който възнаграждава тези, които говорят с убеждение - дори когато това е неоснователно - и дава много малко ефирно време на онези, които се съмняват.
По време на глобална пандемия, причинена от нов вирус, разбираемо е хората да са привлечени от всеки, който изглежда авторитетен - вижте възхода на самозваните епидемиолози, които често изглеждат по-уверени в това, което говорят, отколкото самите учени. „Ние сме по-склонни да слушаме тези специалисти, които ни говорят просто, ясно и уверено. Защо ли? Защото имаме психологическата потребност от това“, коментира Дан Гарднър, автор на книгата „Брътвежи за бъдещето”. „Този тип говорене ни избавя от несигурността“, изтъква той.
Изследванията показват, че омразата към несигурността е вкоренена в човешкия мозък. Проучване от 2016 г., публикувано в Nature Communications, установява, че когато доброволци са подлагани на токов удар, нивата на стрес са най-високи, когато те не знаят дали ще получат шок или не - повече дори от при тези, на които им се казва, че им предстои такъв.
Въпреки че уверено звучащите спецове може би ни дават това, за което нашите мозъци жадуват, облекчението, което те предоставят, вероятно е илюзорно. Както веднъж каза математикът Джон Алън Паулос, „несигурността е единствената сигурност, която съществува“. Това е особено вярно в контекста на нов вирус, за който все още знаем толкова малко.
Но свръхубедените „мисловни лидери“ и други публични фигури обикновено са тези, които най-често са в заглавията на вестниците и имат най-много последователи в социалните медии. Професорът по психология Филип Тетлок, съавтор с Гарднър на книгата „Супер прогнозиране”, провежда поредица от „прогностични състезания“ между 1984 и 2003 г., в които открива, че има обратна зависимост между репутацията на прогнозиращите и тяхната способност за предвиждане.
Проф. Тетлок разделя прогнозиращите на „лисици“ и „таралежи“ - разграничение, популяризирано за първи път от философа Айзъя Берлин. Лисиците разглеждат всякакви различни подходи и перспективи и ги синтезират в нюансирани заключения. Таралежите са склонни да гледат на света през обектива на една-единствена определяща идея. Това прави таралежите по-лоши прогностици, но с по-голяма вероятност да привлекат внимание.
Може би ни пука по-малко за истината и повече за това да ни приспи някакво чувство за сигурност, колкото и да е ефимерно. За да разберете това е достатъчно да видите предаността на последователите на Доналд Тръмп - американският президент определено не се нуждае от помощ при избора на думи, които имат „въздействие“. И е логично, че когато всички се чувстваме разтревожени и търпим толкова много лишения, бихме искали да почувстваме, че някои възрастни някъде все пак знаят какво правят.
Но не би ли било по-добре, ако държим отговорни „експертите“ и лидерите? Гарднър сочи, че един от начините за това е да се придружават интервюираните с някаква статистика за предишните им прогнози, както ни се предоставя такава за състезателните коне или бейзболистите.
Силно убедените изявления също така подхранват поляризацията, насърчавайки другите да реагират със същия вид език, когато не са съгласни. „Има естествена тенденция да се отвръща с реципрочна степен на решителност“, посочва политологът Даниел Дрезнер.
Време ли е да обърнем малко повече внимание на лисиците? Тук трябва да призная, че съм доста несигурен човек - всъщност нещо лисица. Преди си мислех, че никога няма да мога да пиша статии в медиите, защото никога не съм съвсем сигурна за мнението си. Но ето ме сега, пълна с увереност относно необходимостта да спрем да обръщаме толкова много внимание на онези, които изразяват увереност. Приемете го както искате.
03:39 | 12.09.22 г.