Помощите от 2 хил. долара на човек в САЩ няма да стимулират икономиката

Новоизбраният президент Джо Байдън предложи нов пакет от федерални разходи, за да „стимулира“ икономиката. Индивидуалната помощ от 2000 долара на човек може да е само началото. Но историята показва, че подобни плащания не водят до подкрепа за стопанството. В крайна сметка те само увеличават федералния дълг, пишат за Wall Street Journal Джон Коугън, автор на “Високата цена на добрите намерения”, и Джон Тейлър, професор по икономика в Станфорд, и двамата старши членове на института Хувър към университета.

От средата на 70-те години еднократните плащания в брой на физически лица за стимулиране на икономическия растеж са изпробвани поне в пет отделни случая. Президентите Джералд Форд и Джими Картър обещаваха, че техните стимулиращи чекове ще възстановят икономическия растеж, като предизвикат по-голямо потребление. И в двата случая обаче плащанията не успяха да дадат обещаните резултати. Влиянието им върху брутния вътрешен продукт беше в най-добрия случай незначително и само временно. 

По-новите опити на президентите Джордж Буш и Барак Обама бяха подобни провали. Еднократните плащания в брой при Буш в началото на 2008 г. не оказаха забележимо въздействие върху икономиката. След като изглежда не бе научил нищо от това, Обама предложи същото лекарство през 2009 г. като част от по-голям план за икономически стимули. Неговата насочена временна парична помощ имаше, доколкото изобщо имаше, само незначително краткосрочно въздействие. В дългосрочен план икономиката преживя изключително анемично възстановяване.

Тези неуспехи са в съответствие с теориите за постоянния доход и жизнения цикъл на индивидуалното потребителско поведение. И двете постановяват, че потреблението се определя главно от доходите в дългосрочен план. Следователно еднократната безвъзмездна помощ не го увеличава. Както вече писахме за WSJ относно такива програми през 2010 г., теорията и доказателствата показват, че „те не сработиха тогава и няма да го направят днес“.

Въпреки че все още постъпват данни за ефектите от еднократните плащания в брой, предвидени в Закона за грижите от март миналата година, засега моделът е същият. Проучване на Националното бюро за икономически изследвания с автори Оливие Койбион, Юрий Городниченко и Майкъл Уебър установи, че „повечето анкетирани предимно са спестявали или изплащали дългове с получените трансфери, като само около 15% са ги похарчили." По този начин плащанията не са допринесли много за стимулиране на икономиката.

При настоящите икономически обстоятелства няма причина да се смята, че пандемичната помощ от 2000 долара на калпак ще помогне на икономиката, а ще струва много скъпо. Личните доходи през ноември са били с близо 4% по-високи в сравнение с година по-рано, когато икономиката се движеше с пълна заетост. Нов кръг от индивидуални плащания ще доведе общата им сума по време на пандемията до над 900 млрд. долара - повече от военния бюджет за 2020 г.

Временните субсидии за щатски и местни управи с цел стимулиране на икономическия растеж имат подобна история на провал в миналото, като двата най-забележителни опита бяха на президентите Картър и Обама. И в двата случая щатските и местните власти намаляват разходите от собствени средства, използвайки федералните пари.

Американските домакинства ще са много по-добре, ако вместо това президентът и Конгресът започнат да налагат дисциплина върху разходите, а Федералният резерв се откаже от изкупуването на облигации и се върне към политика, повече основана на правила.

В дългосрочен план фискалната политика би трябвало да се фокусира върху контрола над федералните разходи. Непрекъснатото им увеличаване е пречка за икономическия растеж. В неотдавнашен анализ, заедно с колегата ни Дейниъл Хейл, разгледахме връзката между ограничаването на федералните разходи и икономическия растеж.

Установихме, че ограничаването на ръста на разходите би подобрило икономическия растеж в краткосрочен и дългосрочен план. Краткосрочното въздействие възниква, тъй като ограничаването на федералните разходи намалява очакваната величина на бъдещите изкривяващи увеличения на данъците. Това повишава постоянния доход на хората и предизвиква незабавно нарастване на потреблението, а оттук и на БВП.

Големите дефицити в последно време и мащабното им монетарно финансиране от страна на Фед правят да изглежда така, сякаш няма ограничение за размера на тези фискални действия. Но реалните икономически уроци от миналото сочат друго. Фед трябва да запази своята независимост. Би било по-добре да имаме парична политика, повече основана на правила, отколкото на неопределен път пред лихвените проценти и покупките на държавен дълг. Една по-ясна такава би добавила голяма сигурност в обсъжданията на бюджета и би довела до по-добра фискална политика.

Краткосрочната икономическа помощ за физическите лица може да бъде оправдана от хуманитарни съображения, но не и от дискредитираната идея за стимулиране на икономиката. Това означава, че политиката трябва да се фокусира върху малкия бизнес и хората, които пострадаха от пандемичното затваряне, а държавните служители да продължат да работят, за да направят ваксините и лечението достъпни възможно най-бързо.