Китай се насочва към икономическия трон на САЩ

Китай завърши Годината на коронавируса в много отношения по-силно, отколкото я започна, ускорявайки крачка по пътя към върха на глобална икономика, окупиран дълги години от САЩ, пише The Wall Street Journal.

Докато САЩ и Европа чакат ваксинациите да достигнат необходимите мащаби, Китай остава единствената голяма икономика, която се очаква да отчете растеж за 2020 г., което ще помогне на азиатската страна да скъси дистанцията от американската икономика – все още най-голямата в света. 

Китай разшири ролята си в световната търговия и затвърди позицията си на глобална производствена сила въпреки дългогодишните усилия на САЩ да убеди компаниите да инвестират другаде. Потребителският пазар в Китай продължава да набира скорост, което го прави по-голям двигател за печалбите на големите компании.

В същото време страната затвърди позицията си на сила на световните финансови пазари, с рекорден дял при първичните публични предлагания (IPO) и вторичните листвания през 2020 г., както и с голям приток на капитал в акции и облигации и индекси, които надминаха дори силните показатели на САЩ.

Резултатът от това е свят, който разчита на Китай за растеж повече от всякога. За 2020 г. се очаква делът на китайската икономика да достигне 16,8% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), коригиран спрямо инфлацията, според прогнозите на Moody’s Analytics. Това представлява увеличение спрямо 14,2% през 2016 г., преди САЩ и Китай да стартират търговската война. Очаква се икономиката на САЩ да представлява 22,2% от глобалния БВП.

1,1-процентният годишен ръст на китайския БВП ще бъде най-голямото разширяване на икономика в рамките на една година от 70-те години на миналия век.

Също така Китай трябва да отчете икономически растеж както за четвъртото тримесечие, така и на годишна база на 18 януари, момент, който вероятно ще потвърди превъзходството на страната над всички останали.

Ръстът е свидетелство за успеха на Китай в ограничаването на коронавируса. Програмите за стимулиране на Пекин, които отстъпваха значително от тези на САЩ, бяха фокусирани върху възстановяването на фабричното производство и предпазването на малкия бизнес от фалит, с малка пряка подкрепа за потребителите.

Тази стратегия се отплати, когато китайските фабрики, излизащи от кризата, повишиха оборотите, за да отговорят на отвъдграничното търсене, подкрепяйки местните работни места и потребителските разходи на китайските домакинства.