Когато демократите наскоро спечелиха двете сенаторски места на балотажа в Джорджия, новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън приветства победата - която носи контрол на партията му и над Сената - с изявление, че избирателите „искат действия по отношение на кризите, пред които сме изправени, и ги искат веднага“. Това несъмнено бе търсен съзнателно отглас от встъпителната реч на Франклин Делано Рузвелт през 1933 г., когато президентът на Новия курс обеща „действие, и то сега“, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Рузвелт, както Байдън ще направи, заема поста на фона на дълбока икономическа криза. Така стана и с Барак Обама, чийто вицепрезидент беше Байдън. И двамата предшественици действаха, за да сложат край на икономическия спад. Но само единият коренно промени американската икономика.
Освен политиките за възстановяване, Рузвелт използва кризата, за да извърши големи структурни промени за много малко време. Те пренаредиха икономическите отношения, бяха политически трайни и трудни за отменяне веднъж въведени: депозитното застраховане, ипотечното презастраховане и социалното осигуряване. През втория мандат последва и федералната минимална заплата. Програмите придадоха дългосрочна икономическа сигурност на онези, които покриваха, въпреки че няколко от тях безскрупулно изключваха чернокожите американци.
За разлика от Рузвелт, единствената трансформираща политика на администрацията на Обама-Байдън беше здравната реформа, като дори и тя беше частична, осигурявайки здравни осигуровки на 20 млн. американци през 2016 г., но оставяйки други 27 млн. без. Когато настъпи пандемията, за мнозина американската икономика работеше не по-добре, отколкото предния път, когато Байдън влезе в Белия дом.
Най-историческата част от неговата задача сега е същата като тази на Рузвелт. А именно, да сложи край за сегашното и бъдещите поколения на властващата икономическа несигурност, която накара твърде много американци да се откажат от либералните демократични норми. За да успее, той трябва, подобно на Рузвелт, да използва първите няколко месеца от президентвото си за голямо усилие - не само за незабавни спасителни помощи, но и за структурни политики, които ще бъдат трайни и ще преструктурират из основи икономиката.
Байдън вече се ангажира с една такава промяна. Федералната минимална заплата от 15 долара на час ще бъде политически трудна за отмяна. Ако се приложи правилно и се укрепи чрез автоматична корекция, свързана със средната работна заплата, тя ще елиминира завинаги работните места с обричащо на бедност заплащане. Последствията са неизмерими. Но това няма да е достатъчно за премахване на икономическата несигурност.
Най-непосредственият начин е да се дадат пари в ръцете на хората. Ето защо демократите и републиканците се договориха два пъти през последната година за директни помощи за американците. В четвъртък Байдън предложи нов пакет от помощи заради коронакризата на стойност 1,9 трилиона долара. В него се предвижда приетите през декември преки плащания за милиони американци да бъдат увеличени от 600 до 2000 долара. Но, колкото и удовлетворяващо да бъде бързото парично подпомагане на избирателите, то не носи структурни промени.
04:41 | 12.09.22 г.