Колкото повече знаем за миналото, толкова по-добре можем да се подготвим за бъдещето. Финансовата криза от 2008 г. предоставя важни уроци за политиците, планиращи възстановяването от COVID-19 през 2021 г.
Преди повече от 10 години светът попадна във финансова криза, която промени самата структура на нашите общества, пише онлайн изданието Emerging Europe в свой анализ. Коктейл от небрежно финансово регулиране и небрежно отношение към дълга и задлъжнялостта доведе до глобални последици, от които малко страни в света се спасиха.
Въпреки че измина десетилетие на възстановяване, белезите от онази ера все още са много видими. Това е особено вярно за много части на Европа. Както често се случва при големи бедствия - както природни, така и причинени от човека, най-силно засегнати са най-уязвимите.
Поразителни паралели
Днес, докато страните се борят с икономическото въздействие на Covid-19, политиците в Централна, Източна и Югоизточна Европа трябва да се стремят да си спомнят трудно усвоените уроци от 2008 г. Във финансово отношение паралелите между сега и тогава са поразителни.
Тогава страните от Централна и Югоизточна Европа бяха сред най-тежко засегнатите. В навечерието на кризата големите банки от еврозоната купиха местни дъщерни дружества. Подкрепен от тези банки майки, кредитът започна бързо да се разраства от много ниска база.
Кредитният бум беше придружен от покачване на цените на недвижимите имоти и нарастване на личния и корпоративния дълг. Стремежите за възпроизвеждане на жизнения стандарт на най-богатите държави членки на ЕС доведоха до това, че гражданите и фирмите се нуждаеха от повече дълг, отколкото биха могли да изплатят.
Глобалната криза спря капиталовите потоци в региона и превърна бума в провал. Кредитният растеж се обърна, цените на недвижимите имоти се сринаха, икономическият растеж спря и необслужваните заеми се повишиха.
През следващото десетилетие голяма част от региона ще бъде приклещен между слаб икономически растеж и слаби резултати на финансовия сектор.
Познат цикъл
Covid-19 е силен претендент за най-тежкия икономически шок. След това на хоризонта идва познат цикъл – високата задлъжнялост и депресираният растеж ще засилят уязвимостите на финансовия сектор през следващите месеци.
Вярно е, че банките в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа влязоха в пандемията с по-силни ликвидни и капиталови буфери, отколкото преди световната финансова криза, но те далеч не са имунизирани срещу въздействието. Колкото по-дълго продължава пандемията, толкова повече фирми и потребители вероятно ще се борят за оцеляване. След това идват неизпълненията на дълга.
21:37 | 13.09.22 г.