Като се има предвид новия, по-вирулентен щам на вируса, може би дори не сме достигнали полувремето на пандемията. Полският финансов министър Тадеуш Кошчински заяви миналия месец, че очаква трета вълна на COVID-19 през февруари и март. Много епидемиолози не очакват забавяне на разпространението на вируса по-рано от лятото на 2021 г.
Икономистите основателно се опасяват от ефекта на фалитите и продължителната безработица, която възпира разходите. Рестартирането на икономиката изисква потребителите да излязат и да харчат веднага щом магазините се отворят отново, както направиха много хора през пролетта и лятото. Несигурността за работните места обаче, както и за здравеопазването и пенсиите, общата липса на доверие може да попречат на това.
Нещо повече, скоро ще започне дебат за това кога и как да се въведе отново бюджетна дисциплина в ЕС и да се затегнат правилата за държавна помощ. Политическият натиск да започне отново затягане на коланите в еврозоната може да бъде фактор за общите избори в Нидерландия през март и за федералните избори в Германия през октомври, особено ако Фридрих Мерц – десен фискален ястреб, спечели ръководство на Християндемократическата партия на Ангела Меркел през януари.
Когато пандемията настъпи, ЕС бързо спря фискалните правила, изискващи държавите да ограничат дефицита под 3% от брутния вътрешен продукт и да намаляват публичния дълг всяка година, докато достигнат целта от 60% от БВП. Суспендирането на правилата важи и тази година, но това ще е обект на яростен дебат.
Държави като Италия, Испания, Франция и Белгия, както и Гърция, са натрупали повече от два пъти разрешеното съотношение дълг/БВП.
Европейската централна банка, Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международният валутен фонд препоръчват на правителствата да продължат да увеличават разходите през 2021 г., да стимулират публичните инвестиции и да не бързат да затягат фискалната политика, докато продукцията не се върне към нивата си отпреди пандемията. Политиката обаче може да попречи на икономическия смисъл, както направи по време на финансовата криза от 2008-2014 г., когато Германия и нейните северни съюзници принудиха страните от еврозоната да оттеглят стимулите си рано и наложиха синхронизирани икономии, които потопиха ЕС в повторна рецесия.
Много се работи върху това фондът за възстановяване на ЕС, финансиран за първи път чрез общи заеми, да бъде изплатен бързо и ефективно, създавайки работни места в зеления и дигиталния сектор.
Обновяването на застаряващия жилищен фонд в Европа с цел подобряване на енергийната ефективност е един трудоемък проект, предвиден за ранен старт. Всякакви забавяния или спорове относно начина, по който държавите харчат парите, могат да подкопаят обществената подкрепа за ЕС.
Не всички са песимистично настроени за изхода от тази криза. IHS Markit прогнозира стабилно възстановяване в световен мащаб през втората половина на следващата година на фона на пробива при ваксините, които биха могли да отприщят задържаното търсене. Все пак компанията е по-оптимистична за Азия и особено Китай, отколкото за Европа, където се очаква продукцията да се върне на нивата преди COVID до края на 2022 или 2023 г.
Междувременно безработицата ще скочи и социалните конфликти между поколенията относно това кой заслужава защита, кой плаща за дълговете и къде отиват парите за стимули ще доминират през 2021 г., а броят на жертвите ще продължава да нараства.
преди 3 години Кво се притиснявате ! Ще ви напечатат евра и ще ви ги хвърлят от хеликоптери!:))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Лоша работа Мигленче, лоша! То верно, ако затегнат публичните инвестиции и некои новинарски сайтове може да потънат скоропостижно! ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години бързо ще тръгне икономика , с имунизационните карти и туризъма ще се отвори и търговията ще отлепи ... от лятото нататък залагм на разтеж и ниво на търговия близко да предепидемичното ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години нема край идиотията ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Я да видим сега. Да бръкнем в тази торба с материя от дъното на тоалетната.Имунитетът към Ковид-вируса отслабва след няколко месеца, и изчезва след половин година. Ваксината е "нуклеозидномодифицирана пратена РНК (modRNA), кодираща гликопротеина на вирусен шип (S) на SARS-CoV-2"тоест, имитира вирусна инфекция, за да създаде имунен отговор. Тоест, имунитетът след ваксината трае също толковар колкото и след действително преболедуване - до половин година, по сегашна информация. Тоест, докато ваксинираш населението, първите ваксинирани ще трябва да се реимунизират, понеже им е изтекъл срокът на годност. За мутации дори няма да говорим още. (Те ще дойдат през март-април, когато се наложи вече някак да ни кажат, че ще се реимунизираме на всеки шест месеца)Ваксинирането не спира риска от разпространяване на вируса - засега всички мерки остават - "Не смятам, че имаме доказателство, за която и да е от ваксините, за да сме уверени, че ще предпази хората от получаване на инфекция, и съответно предаването й" Главен учен на СЗО, Сумия Сваминатан."I don't believe we have the evidence on any of the vaccines to be confident that it's going to prevent people from actually getting the infection and therefore being able to pass it on, says WHO Chief Scientist Soumya SwaminathanИ още...Да кажем, че искаме да ваксинираме 3 500 000 българи, за да достигнем "групов имунитет" - за половин година - това са по 26 000 човека на ден, всеки работен ден. Какъв е шансът да се случи, според вас? Ама има и модификатор - след първия месец, тази бройка се УДВОЯВА, понеже трябва да се слага втората доза. ОООББАЧЕ..."Икономическият скок ще се забави, ако голям брой скептично настроени европейци откажат да се ваксинират..."НАМЕРИХМЕ ЛОШИТЕ! Посочете ги с пръст! Не давайте на децата си да играят с техните! отговор Сигнализирай за неуместен коментар