Сценариите за европейската икономика след коронавируса: Лош или по-лош

Като се има предвид новия, по-вирулентен щам на вируса, може би дори не сме достигнали полувремето на пандемията. Полският финансов министър Тадеуш Кошчински заяви миналия месец, че очаква трета вълна на COVID-19 през февруари и март. Много епидемиолози не очакват забавяне на разпространението на вируса по-рано от лятото на 2021 г.

Икономистите основателно се опасяват от ефекта на фалитите и продължителната безработица, която възпира разходите. Рестартирането на икономиката изисква потребителите да излязат и да харчат веднага щом магазините се отворят отново, както направиха много хора през пролетта и лятото. Несигурността за работните места обаче, както и за здравеопазването и пенсиите, общата липса на доверие може да попречат на това.

Нещо повече, скоро ще започне дебат за това кога и как да се въведе отново бюджетна дисциплина в ЕС и да се затегнат правилата за държавна помощ. Политическият натиск да започне отново затягане на коланите в еврозоната може да бъде фактор за общите избори в Нидерландия през март и за федералните избори в Германия през октомври, особено ако Фридрих Мерц – десен фискален ястреб, спечели ръководство на Християндемократическата партия на Ангела Меркел през януари.

Когато пандемията настъпи, ЕС бързо спря фискалните правила, изискващи държавите да ограничат дефицита под 3% от брутния вътрешен продукт и да намаляват публичния дълг всяка година, докато достигнат целта от 60% от БВП. Суспендирането на правилата важи и тази година, но това ще е обект на яростен дебат.

Държави като Италия, Испания, Франция и Белгия, както и Гърция, са натрупали повече от два пъти разрешеното съотношение дълг/БВП.

Европейската централна банка, Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международният валутен фонд препоръчват на правителствата да продължат да увеличават разходите през 2021 г., да стимулират публичните инвестиции и да не бързат да затягат фискалната политика, докато продукцията не се върне към нивата си отпреди пандемията. Политиката обаче може да попречи на икономическия смисъл, както направи по време на финансовата криза от 2008-2014 г., когато Германия и нейните северни съюзници принудиха страните от еврозоната да оттеглят стимулите си рано и наложиха синхронизирани икономии, които потопиха ЕС в повторна рецесия.

Много се работи върху това фондът за възстановяване на ЕС, финансиран за първи път чрез общи заеми, да бъде изплатен бързо и ефективно, създавайки работни места в зеления и дигиталния сектор.

Обновяването на застаряващия жилищен фонд в Европа с цел подобряване на енергийната ефективност е един трудоемък проект, предвиден за ранен старт. Всякакви забавяния или спорове относно начина, по който държавите харчат парите, могат да подкопаят обществената подкрепа за ЕС.

Не всички са песимистично настроени за изхода от тази криза. IHS Markit прогнозира стабилно възстановяване в световен мащаб през втората половина на следващата година на фона на пробива при ваксините, които биха могли да отприщят задържаното търсене. Все пак компанията е по-оптимистична за Азия и особено Китай, отколкото за Европа, където се очаква продукцията да се върне на нивата преди COVID до края на 2022 или 2023 г.

Междувременно безработицата ще скочи и социалните конфликти между поколенията относно това кой заслужава защита, кой плаща за дълговете и къде отиват парите за стимули ще доминират през 2021 г., а броят на жертвите ще продължава да нараства.