Какво разкрива близък поглед към инициативата „Един пояс, един път“?

Много се изписа за мащабната китайска инициатива „Един пояс, един път“. Икономистите продължават да дискутират динамиката на дълга. Политолозите анализират дали начинанието се вписва в геополитическата стратегия на китайските политици. А експертите по климата осъждат емисиите, които Китай отделя в атмосферата, като подкрепя проекти за изкопаеми горива.

В същото време рядко може да се чуе мнението на онези хора, чийто живот пряко е засегнат от инициативата на Пекин, струваща стотици милиарди долара. По-рано тази година коалиция от групи активисти публикува сборник „Един пояс, един път през моето село“, в който са поместени множество интервюта с около сто души, които живеят в близост до обекти от проекта в пет азиатски страни, пише Bloomberg.

Това беше шанс за тях да изразят своите опасения по редица въпроси, свързани с инициативата: споровете относно правата за използване на земята, замърсяването на водата и въздуха, обезлесяването и загубата на местни култури са само част от темите, които жителите засягат. Историите им представляват ясен призив за правителствата и инвеститорите да обмислят екологичното и социалното въздействие на „Един пояс, един път“. 

42-годишният Мохамед Асиф работи във въглищната електроцентрала „Сахивал“, проект от китайската инициатива, изградена върху 690 хектара плодородна земя между Карачи и Лахор – два от най-големите града в Пакистан. Съоръжението е създало повече от 3000 работни места и е представяно като пример за ползите от „Един пояс, един път“.

Но Асиф се тревожи за щетите, които централната нанася върху земята и въздуха.

„Цялата тази разработка има своята цена“, споделя той в сборника. Замърсената вода от действията на комплекса се влива в близкия канал, който се използва за напояване на местните селскостопански култури, както и за питейна вода за животните. „Страхувам се, че тези замърсена вода може да разболее добитъка ни и да направи земите ни неплодородни или най-малкото да замърси продукцията. Замърсяването на въздуха също започва да се превръща в проблем, тъй като все повече хора страдат от назални, кожни и белодробни заболявания“, изтъква Асиф.

Китай настоява, че проектите от инициативата са щателно изпитани относно въздействието им върху околната среда и са предназначени да бъдат в полза на хората, които живеят в тези райони, но на практика Пекин не успява да наложи конкретни мерки за ограничаване на финансирането на въглеродо интензивни практики. Местните общности също се оплакват от липсата на прозрачност около проектите.

Това постепенно се променя, тъй като екологичните проблеми се превръщат във все по-голям риск за инвеститорите. В Мианмар строежът на язовира Мицоне, разработван съвместно с China Power Investment Corp., който произвежда хидроенергия и струва 3,6 млрд. долара, е спрян от 2011 г. заради протести, свързани с липсата на екологична оценка.

Лицензирането на въглищната електроцентрала на стойност 2 млрд. долара в Ламу беше отменено заради липсата на допитване до обществеността за изграждането на подобно съоръжение.

Финансиран от Китай язовир, изграждан на остров Суматра, Индонезия, също може да се сблъска с ожесточени протести, тъй като представлява сериозна заплаха за местната популация орангутани.

И докато страните по света засилват своите ангажименти спрямо борбата с климатичните промени, се очаква все повече правителства да се откажат от въглищата и другите проекти, които по някакъв начин замърсяват или унищожават околната среда.

Властите в Пакистан, например, заявиха по време на среща на върха, свързана с инициативата „Климатична амбиция“, че ще спрат изграждането на нови въглищни централи. Китайско-пакистанският икономически коридор (CPEC), който се намира във фокуса на „Един пояс, един път“, отдавна е критикуван заради проектното увеличаване на зависимостта на Пакистан от въглищата.

Въпреки че в Китай все по-ясно се чува мнението, според което страната трябва да се справи с тези рискове, правителството към момента е издало само необвързващи препоръки за подобряване на зелените стандарти по отношение на инвестициите в други страни.

Международната коалиция за зелено развитие (IGDC), чийто лидер е китайското министерство на околната среда,  предложи в края на миналата година механизъм за класификация на цветно кодиране като начин за по-добра оценка на екологичните рискове. Системата ще се основава на три основни фактора: предотвратяване на замърсяването, смекчаване на последиците от изменението на климата и опазване на биологичното разнообразие. Проектите, които биха причинили „значителни и необратими щети“, ще подлежат на по-строг надзор от страна на правителствата, на по-неблагоприятни условия на финансиране и на по-големи изисквания относно разкриването на финансовия статус.

Това звучи като стъпка в правилната посока, но предложението си остава само предложение.

Липсват законите, които изискват екологични и социални оценки за всеки проект в чужбина, в който Китай обмисля да инвестира в рамките на инициативата, според Уан Сяодзън, основател на People of Asia for Climate Solutions.

Политиците трябва да разберат, че местните проблеми са реални и все повече ще се превръщат във важен фактор за определяне на успеха на даден проект, изтъква  той.