2021 г. ще е годината на внимателното говорене на политиците

Инвеститорите се надяват, че за политиците 2021 г. ще бъде годината на внимателното говорене.

Централните банки и правителства се втурнаха да спасяват пазарите през 2020 г., като взривиха финансовата система с евтина ликвидност и обещания за дългосрочна подкрепа в огромен мащаб. Разбира се, мениджърите на фондове невинаги са били пряката цел на тази подкрепа, но ефектът е същият. Глобалната финансова система погледна през ръба на пропастта през март и бързо отстъпи назад, пише FT в свой анализ.

Една от основните причини, поради които инжекциите на паричната и фискалната подкрепа бяха толкова успешни, е, че те на практика са неограничени.

Що се отнася до паричната политика, посланието на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка, Банката на Англия и други беше: не се съмнявайте в нашата решителност.

Ясно е, че рекордно ниските лихвени проценти не могат да вдигнат жертвите на коронавируса, нито мащабните програми за изкупуване на облигации, схеми за подкрепа или мерки за поддържане на бизнеса жив през времето на шока. Има уверения обаче, че подкрепата ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо, че лихвите ще останат ниски дори ако инфлацията се повиши, че формите на помощ ще следват очевидно безграничното въображение на политиците.

Това е важен момент за убеждаването на инвеститорите да игнорират икономическия колапс и да се насочат към рисковите активи. Въпросът сега е как политиците ще се придържат към този ангажимент да поддържат кранчето отворено.

Ключът тук, поне за световните инвеститори, е Фед. През август стана ясно, че американската централна банка ще позволи на инфлацията да нарасне, за да компенсира последните няколко години, преди да повиши лихвените проценти. На последното заседание на институцията стана ясно, че тя ще продължи да купува най-малко 120 млрд. долара дълг месечно, докато "бъде постигнат значителен напредък" във възстановяването.

Мениджърите на фондове знаят обаче, че едно е да се изгради подобна политика, а друго – да се придържат към нея, ако се реализира един малко вероятен сценарий - инфлацията наистина бързо да надхвърли целта от 2 процента. Това обаче е риск, който си струва да се вземе насериозно и който би могъл да накара централните банкери да изпратят намек, че подкрепата няма да продължи вечно.

Тези, които си спомнят огнената буря на пазарите през 2013 г., когато тогавашният председател на Федералния резерв Бен Бернанке направи подобни коментари относно оттеглянето на количествените облекчения след 2008 г., знаят, че това може да бъде доста „горещ“ момент за инвеститорите.

Преждевременното покачване на лихвените проценти не е толкова опасен риск, колкото непремерените изказвания. Трябва да се прави разлика между грешка в политиката и грешка в комуникацията или дори промяна в тона, защото това може излишно да въздейства на пазарите.

Грешки се случват. Можем да си припомним и как през март председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предизвика бурна реакция на италианските държавни облигации, след като каза, че „не е работа на ЕЦБ“ да се опита да премахне разликата в доходността на облигациите между по-разклатените финансово и по-безопасните държави от еврозоната. Пазарът наказа италианския дълг, а Лагард бързо се извини за грешката си.

Надеждите са, че централните банкери помнят пазарните пробиви на т.нар. „инерция“ на Бернанке достатъчно добре, за да избегнат поемането по този път. Затова се очаква те да бъдат внимателни с коментарите си.

„Те са се поучили от грешките си“, казва Джеймс Атей, инвестиционен мениджър в Aberdeen Standard Investments.

Същото обаче може и да не е вярно от фискална гледна точка. Британският финансов министър Руши Сунак например говори за „труден избор“ и „свещен дълг“ към силните публични финанси - коментари, които някои инвеститори виждат като полагане на основата на икономии.

Междувременно в САЩ е очертава Белият дом да се изправи пред предизвикателството разделен Конгрес- Това може лесно да ограничи обхвата на подкрепата от държавната каса за американската икономика.

„Фискалната и паричната подкрепа поддържат икономиките на повърхността, но само справедливо“, казва Венсан Мортие, заместник-главен инвестиционен директор в Amundi. „Оттегляне на мерки е немислимо в момента и пазарът подценява риска от грешка в политиката“, смята той.