Битката за риболовните права разкрива някои истини за Brexit

Европейският съюз (ЕС) и Великобритания могат скоро да обявят търговска сделка, но също толкова е възможно и да не го направят.

В много отношения дискусията около достъпа до британските риболовни води се разглежда като последното изпитание преди постигането на споразумение. Това е област в политиката, пропита с емоционалност и наситена с исторически противоречия, пише Bloomberg. 

Това, което изненадва повечето хора, е малкият реален икономическия залог по темата за риболова. Икономически погледнато, продажбите от риболов във Великобритания достигат около 1,5 млрд. долара, което е приблизително 0,12% от британската икономика, сегмент, в който работят едва 24 000 души.

Подобно е положението на риболова и в ЕС.

Евентуален провал на търговските преговори заради този въпрос ще покаже, че една страна все пак иска да блокира постигането на споразумение. 

Тук не става въпрос за омаловажаване на проблема с риболова. Търговските сделки често се основават на очевидно незначителни подробности. А темата за риболова е важна както за поддръжниците на Brexit във Великобритания, така и за всички страни, които споделят общи морски граници в региона, особено за Франция, където президентът Еманюел Макрон трябва да повиши спешно своята популярност сред съгражданите си.

Казано по-просто, ЕС иска непрекъснат достъп до богатите на рибни пасажи британски води. Разбираемо е – повече от половината риби и миди, уловени във водите на Обединеното кралство, се доставят в страни от ЕС.

От своя страна Лондон иска да си върне контрола върху британската изключителна икономическа зона (която, според морското право, се простира на 200 мили от брега) и да напусне скъса връзките с политиката на ЕС в областта на риболова, която определя квоти за количеството и вида риба, която може да се лови от страните в блока.

Въпреки че Великобритания има тежката дума тук, главният преговарящ за ЕС Мишел Барние обвързва достъпа до британските води с достъпа до единния европейски пазар. Това значи, че ЕС може да оттегли преференциалното третиране по отношение на митата и търговията със стоки по всяко време, ако не е удовлетворен от сделката за риболова.

В рамките на днешната си реч пред Европейския парламент Барние акцентира категорично върху ултиматума, който ЕС дава на британците: "достъпът до единния пазар на ЕС ще зависи от запазването на достъпа до британските риболовни води за европейски лодки".

Реториката от страна на Барние го поставя в конфронтация с Джонсън, който заяви в четвъртък, че преговорите ще се провалят, освен ако ЕС не смекчи "неразумната" си позиция по отношение на риболова.

Чрез обвързването на риболова с търговията блокът залага, че Великобритания ще предостави на европейските лодки по-добър достъп до нейните води в замяна на възможността да запази бизнес отношенията си.

Но тук има и стари сметки за уреждане.

Въпреки че европейските рибари кръстосват британските води от векове (Белгия претендира, че правото за риболов на нейните рибари в тези води е предоставено още от крал Чарлз Втори през 1666 г.), британското консервативно правителство от 1973 г. жертва интересите на своята риболовна индустрия, за да се присъедини към Европейската икономическа общност. И Барние иска да запази тези условия.

Споровете около риболова имат лошия навик да стават хаотични, като понякога дори водят до насилие. По време на т.нар. „Война на треската“ от миналия век НАТО се намесва, за да прекъсне спора между Исландия и Великобритания. Френски и британски рибари се сблъскват през 2018 г. заради лова на миди. А през изминалата седмица от Лондон заявиха, че са готови да защитят британските води чрез Кралския флот, докато френските рибари заплашиха с блокади.

Въпреки че в случая ЕС ще трябва да се откаже от някои свои права по темата, феновете на Brexit се аргументират с това, че страната им трябва да има пълна власт върху своите води. Липсата на сделка за риболова би обрекла на неуспех по-широкото споразумение. Това няма да бъде просто поредната лоша новина за британската икономика, а ще опустоши самата индустрия, която премиерът Борис Джонсън твърди, че защитава.

В британски води има около 73 различни рибни стоки, подлежащи на квоти. Някои от тях са предпочитани от британските потребители, докато други от представителите на континентална Европа. Но дори Великобритания да успее да „репатрира всички квоти“, тя не разполага с достатъчно плавателни съдове и с капацитет за риболов или за обработка на улова. 

В същото време крах в преговорите ще означава и крах на британската индустрия, тъй като 70% от улова на британските рибари се изнася, като Франция е техният най-голям пазар.

Ако се стигне до мина, това ще помрачи значително положението на тези рибари. А като се добавят инспекциите, сертификатите и документите за износ, положението става още по-неблагоприятно. 

В същото време поддръжниците на Brexit протестират срещу факта, че половината от сегашните квоти на страната в ЕС са в ръцете на исландски, испански и холандски риболовни кораби, плаващи под британско знаме. Повечето от тези лодки се фокусират върху видове риба, които не са популярни сред британските потребители, но все пак страната държи те да бъдат разтоварвани на бреговете ѝ и обработвани там, за да се създават работни места.

Лобистите на британската индустрия дори настояват правителството да забрани на чуждите лодки достъпа до риболов в британски води.

И все пак, в последните часове на търговските преговори, е ясно какво наистина има значение за двете страни и ако Джонсън не съумее да постигне споразумение, това ще бъде провал за британската политика.