В средата на зимата едва ли мислите ни са насочени към охлаждане. Но това е една бързо растяща индустрия и търсенето на варианти за охлаждане на домовете ще бъде все по-масово, предричат от Международната агенция за енергетика (МАЕ) в свой анализ.
Охлаждането и отоплението са двете най-енергоемки дейности по отношение на сградите. Оценките показват, че около 30% от потребената енергия в световен мащаб се пада на сградите - жилищни и обществени. Сградният фонд отговаря за 28% от емисиите въглероден диоксид и затова и няма да е далеч времето, когато домовете ни влязат в сметкита за изпълнението на целите за въглеродна неутралност.
Засега фокусът е върху отоплението - само на тези системи се падат 45% от емисиите на сградите и често се използват изкопаеми горива, за да бъде постигната комфортна температура. Така през 2019 година сградите са емитирали 4,3 гигатона въглероден диоксид, включително и като се сметнат емисиите от производството на електроенергия, използвана при отоплението. За сметка на това охлаждането изисква едва 15% от енергията, нужна за отопление. Генерирани са 1 гигатон въглеродни емисии през 2019 година.
Но решенията за охлаждане са сред най-бързо растящите индустрии, свързани със строителството. Прогнозите са, че търсенето на подобни варианти ще расте с 3% на година, или 8 пъти по-бързо спрямо търсенето на възможности за отопление преди 30 години. За това ще допринесе увеличаването на сградния фонд и то в развиващите се държави.
Нуждата от охлаждане ще става все по-отчетлива и на фона на повишаващите се температури. 2019 година беше една от най-горещите, а септември 2020 година беше най-горещият месец от 141 години насам.
И преди комфортните температури през зимата и лятото в домовете ни да станат нов екологичен проблем, МАЕ вижда възможност за намаляване на емисиите - в синергията между двете системи.
Термопомпите са една от възможностите за промяна, пишат от Агенцията в своя анализ. Те могат да осигурят отопление и охлаждане едновременно, или по отделно. Една трета от населението на Земята живее на места, в които са нужни и двата процеса за нормален живот в домовете. За Европа обаче това се отнася до 78% от домакинствата.
Така че технологиите от ново поколение, сред които и разработката на по-компактни топлообменници и т.н, могат да влязат в плановете за модернизация на сградите, които лансират много държави, включително и България.
В доклада на МАЕ са разгледани множество възможности за намаляване на емисиите, свързани със сградите, транспорта и други икономически области.
"Много държави имат амбициозните планове за намаляване на емисиите от енергийния сектор. Много държави дори приемат закони, в които са посочени нулеви въглеродни емисии, а други обсъждат подобни стратегии", отбелязват от МАЕ.
Оптимизъм за тези идеи носи бурното развитие на възобновяемите източници, но те не са достатъчни. Транспортът, промишлеността и сградният фонд са отговорни за 55% от емисиите въглероден диоксид, генерирани от енергийния сектор. Затова и фокусът трябва да бъде насочен и към тях.
Промените в някои области обаче са все още далечна перспектива и работата по тях тепърва стартира. Сред тях са и мерките за енергийна ефективност на сградите, макар че по-строгите изисквания за новите сгради намаляват енергийните нужди за отопление.
Данните на МАЕ показват, че например в страните от Европа потреблението на енергия за отопление намалява с 30% от 2000 година насам. На помощ идват нови технологии, като например соларни панели за осигуряване на топла вода, както и енергийно ефективни уреди за отопление.
Предизвикателствата обаче остават много големи, особено на фона на директно използваните изкопаеми горива за отопление.
08:41 | 10.09.22 г.