Повечето хора чакат с нетърпение 2021 г., която трябва да бъде година на масова ваксинация срещу коронавирус и икономическо възстановяване. Това обаче не бива да се бърка с устойчивото глобално възстановяване, от което се нуждае светът, пише бившият премиер на Великобритания Гордън Браун в коментар за FT.
Китай със сигурност ще направи икономически отскок, но страните от Г-7, дори при успешна масова ваксинация, едва ли ще достигнат своите нива на производство от 2019 г. и през 2022 г., смята Браун. Безработицата в цяла Европа ще се удвои, ако държавната подкрепа спре, а в световен мащаб бедните ще нараснат със 150 млн. души.
Световната икономика се насочва към десетилетие с нисък растеж и висока безработица. Очакванията, че ниските лихви ще доведат до възстановяване на нивата на частните инвестиции отпреди кризата, докато безработицата смазва търсенето, биха били несъстоятелни. Кризата с ликвидността през 2020 г. лесно може да се превърне в криза на платежоспособността, а белезите от дългосрочната безработица могат да се виждат за поколения напред.
Това, което липсва при управлението на кризата, е международно координиран план за растеж, който признава границите на паричната политика, когато лихвените проценти са близо до нулата. Само сътрудничеството между САЩ, Европа и Китай може да промени това. Затова и встъпването в длъжност на новия американски президент Джо Байдън през януари трябва да бъде последвано от извънредна среща на върха на Г-20 през февруари.
Положителните последствия от такива действия са значителни. Ако страните от Г-20, които имат фискален резерв, увеличат инфраструктурните разходи с между 0,5% и 1% от брутния вътрешен продукт през следващите няколко години, тогава световната икономика ще се разшири с допълнителни 1 трлн. долара до 2025 г., по изчисления на МВФ.
Ако постигнем обаче синхронизиран глобален растеж, както в края на 2009 г. вследствие на финансовата криза, мултиплициращият ефект - или разпространението от увеличената търговия и потребление, биха били два пъти по-ефективни за насърчаване на растежа. Тогава светът ще се радва на дивидентите от сътрудничество, увеличавайки световната продукция с допълнителни 2 трлн. долара. Още по-смели фискални стимули, които увеличават разходите с между 1% и 3% през 2021 г., биха могли да постигнат две трети от тези печалби само за една година.
Не можем да си позволим обаче да изключим страните с по-ниски доходи, които, по оценки на МВФ, се нуждаят от около 2,5 трлн. долара, за да ускорят възстановяването си. Ограничената им фискална огнева мощ е в рязък контраст със западната. Докато повечето от тези страни са успели да вземат заеми на пазарите, облекчението на дълга и засиленото многостранно банково кредитиране, което може да компенсира срива на данъчните приходи, се случват бавно. Това оставя без финансиране техните програми за здравеопазване и борба с бедността.
В едно от първите си действия като президент на САЩ Джо Байдън трябва да се съгласи с това, което Доналд Тръмп отхвърли през 2020 г.: издаването на нови международни пари под формата на специални права на тираж. Около 1,2 трлн. долара биха могли да бъдат изплатени на два транша през 2021 и 2023 г., без да е необходимо съгласие на Конгреса или националния парламент.
Би било исторически акт на колективно държавничество, ако страните от Г-20 се съгласят, че по-голямата част от новите средства за специални права за тираж трябва да финансират Африка. И ако МВФ и многостранните банки за развитие включат към тях средства от собствените им значителни ресурси и изпълнят ангажиментите си за облекчаване на дълга, ще се получи нещо като План Маршал от XXI век за развиващия се свят.
Планът за глобален растеж трябва да бъде още по-амбициозен. През 2009 г. инвестициите в околната среда представляват една шеста от стимула - далеч под почти 50-процентовия дял, който сега трябва да си поставим за отправна точка за напредък на Конференцията по климата, която ще се състои в Глазгоу през 2021 г.
Много напреднали икономики са изчерпали своите финансови резерви в спасителната фаза. В среда с ниски лихвени проценти инвестициите за повишаване на производителността и създаване на работни места ще се изплатят чрез създаване на кръг от търсене, растеж и данъчни приходи. Ако постигнем това, разпределението на специални права за тираж осигурява за нас всички ползи, претендирани за съвременната парична теория, безлихвено инжектиране на ресурси, без рискове. Ако трябва да отблъснем данъчните убежища, бихме могли да репатрираме голяма част от приблизително 400 млрд. лева, загубени за националните каси на членовете на ОИСР всяка година.
Разбира се, дефицитите стават неуправляеми, ако инфлацията излезе извън контрол и ако частните инвестиции бъдат изтласкани. Тъй като обаче инфлацията и лихвените проценти са ниски, а частните инвестиции намаляват, днешното предизвикателство е съвсем различно. То е да създаде глобално търсене, което да активира отново инвестициите и заетостта, които са ключът към растежа и евентуалното намаляване на дълга в полза на всички нации.
20:00 | 12.09.22 г.