Ханс-Вернер Зин винаги е бил от онези икономисти, които се осмеляват да излязат на политически терен. Това не се промени, след като се отказа от управлението на института Ifo през 2016 г. Напротив: 72-годишният икономист дава категорични оценки, особено по време на коронакризата, когато държавните намеси достигат нови измерения.
„Кризисните времена са политически съблазнителни", казва Зин в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt. Всичко, което трябва да направите, е да викнете: „Коронавирус“ и милиардите ще започнат да текат“. Редно е да се спасяват компании, но политиците губят самообладание, казва икономистът.
„Това се отнася преди всичко за спасяването на Южна Европа. Опасността е, от една страна, от зомбификация на икономиката, а от друга – от инфлацията", пояснява Зин. Ако и двете се случат едновременно, ще се стигне до стагфлация.
„Трябва да се прави разлика между два вида разходи. Единият вид е да се спасят компании, чиито бизнес модели са повредени от блокирането. Това е необходимо е както икономически, така и юридически. Другото са мерки за стимулиране на икономиката. Мисля, че те не са правилни. Защото хората не смеят да влязат в магазините, както и не би трябвало. Поръчват от Amazon така или иначе“.
Въпреки целия скептицизъм обаче все пак икономистът вижда и признаци на надежда: има „фантастичната ваксина от Германия, която ще спаси света“, а има го и новият президент на САЩ Джо Байдън, който ще постави трансатлантическите отношения на нова основа.
„Влизам в следващата година с голямо чувство на облекчение. В разгара на пандемията имаме ваксина от Майнц, която ще спаси света. Всички се борят за нея. След като регулаторните органи на Канада, Великобритания, САЩ и нарастващ брой други държави одобриха германската ваксина, Европа също трябва незабавно да започне ваксинации. В момента няма алтернатива на блокирането, но всеки ден по-ранна ваксинация ни спестява стотици смъртни случаи и милиарди икономически разходи“, твърди Ханс-Вернер Зин.
По отношение на темата за изборите в САЩ германецът твърди, че Тръмп е отворил война на два фронта с Китай и Европа. Победителят в изборите Джо Байдън според Зин бил достатъчно умен, за да знае, че това не може да работи.
„Новият президент на САЩ ще се концентрира върху Китай и отново ще се грижи за европейските съюзници. Възможно е отново ново трансатлантическо споразумение за свободна търговия“, казва Зин.
Въпреки това той не се заблуждава, че „Тръмпизмът“ ще изчезне с Тръмп. Поляризацията, а също и расовите конфликти в САЩ, избухнали заедно с коронакризата, няма да изчезнат. „Не вярвам, че Тръмп е предизвикал напрежението в американското общество, но вярвам, че напрежението е създало Тръмп“, казва още Зин.
Според него Байдън трудно ще овладее ситуацията, а Америка се нуждае от социални реформи „а ла Бисмарк“, придружени от известна суровост към тези, които са готови да използват насилие.
Зин почти е съгласен с тезата, че Тръмп е симптом на нова ера, в която западната демокрация, съчетана с отворени пазари, е минала своя разцвет. „Глобализацията имплицитно бе създала общ световен пазар на труда, на който нивата на водата са склонни да се сближават. Това беше благодат за развиващия се свят, но проблем за западния свят. Неравенството намалява в световен мащаб, но се увеличава в отделните страни“.
Зин обаче смята, че е загубила не Америка като цяло, а американските индустриални работници. Освен това според него ставало въпрос за легитимни процеси на участващите икономики, а не за действията на злонамерените китайци.
Ханс-Вернер Зин отчита, че в крайна сметка Китай ще е лидер в икономически и военно отношение.
„Що се отнася до качеството на живот и свободата на хората, със сигурност няма това няма да се случи. Очакванията, че успешната пазарна икономика е съвместима само с либералната демокрация и че демокрацията ще надделее, бяха твърде прости“.
Запитан дали не смята, че свободата е предпоставка за дългосрочния просперитет, Зин пояснява, че трябва да се прави разлика между икономическа и политическа свобода. „Икономическата свобода и пазарната ефективност са взаимно зависими. Но тезата, че само политическата свобода е съвместима с просперитета и ефективността, е пожелателно мислене. Китай ясно показва това: Политическата диктатура очевидно може да се стабилизира, ако позволява икономическа свобода и по този начин увеличава масовия просперитет“, казва той.
06:34 | 14.09.22 г.