Трябва ли да се страхуваме от фирмен зомбикалипсис?

Много инвеститори се притесняват, че корпоративният „зомбикалипсис“ може да бъде един от най-трънливите проблеми пред глобалната икономика през следващите години. Бомбастичен доклад на Федералния резерв на Ню Йорк твърди, че този страх може да е преувеличен, пише FT в свой анализ.

Още преди пандемията опасенията, че нарастващата орда от зомби компании - обикновено дефинирани като такива, които не могат да покрият разходите си (от обслужване на дългове до реализация на дългосрочни печалби), нарастваха.

Преди две години Банката за международни разплащания изчисли, че делът на зомби компаниите в 14-те големи икономики, които е изследвала, се е покачил от 2% в края на 80-те до 12% до 2016 г. Основният двигател, който ги е поддържал за дълго, е спадът на лихвените проценти, което намали разходите за обслужване на дългове, както и нежеланието на централните банки да дръпнат щепсела.

Тенденцията не е случайна. След финансовата криза от 2008 г. политиците решиха, че ниските лихвени нива и търпимостта са абсолютно необходими, за да се предотвратят масови фалити, което би довело до изчезването на милиони работни места.

Като се върнем през 1929 г., тогавашният финансов министър на САЩ Андрю Мелън се застъпва за масова ликвидация на затруднени компании, за да „изчисти гнилостта от системата“. Според него това би бил най-добрият начин да се осигури възстановяване. Това обаче превръща икономическата катастрофа в депресия.

Независимо от това много икономисти се притесняват, че да се позволи на твърде слаби компании да продължат да съществуват безкрайно, ще доведе до реални, по-дългосрочни икономически разходи. Докладът за BIS за 2018 г. изчислява, че „зомби компаниите“ са непродуктивни, инвестират по-малко и изсмукват ресурси, които иначе биха могли да бъдат преразпределени в по-динамични области.

Отвъд феномена на зомби компанията, икономистите се притесняват, че нарастващата корпоративна задлъжнялост като цяло затруднява способността на компаниите да инвестират.

Тези страхове се изострят вследствие на коронавирусната криза. От многото наследства, които пандемията ще остави след себе си, чудовищното бреме на корпоративния дълг е едно от най-големите.

Нарастването на корпоративните фалити е изненадващо скромно благодарение на извънредно агресивния отговор от страна на правителствата и централните банки на пандемията от новия коронавирус. Последните изляха над 7 трлн. долара стимули на дълговите пазари, според оценка на Международния валутен фонд (МВФ).

Нетният резултат е, че бремето на корпоративния дълг на развития свят се повишава от вече рекордните 91% от брутния вътрешен продукт през 2019 г. до 102% в края на септември 2020 г., според Института за международни финанси. Въпреки че отрицателните лихвени проценти правят това по-поносимо, икономистите се притесняват, че този дълг ще се превърне във воденичен камък на шията на световната икономика през следващите години.

Или пък може би не, според доклад, публикуван от Фед в Ню Йорк този месец. Авторите на доклада са изследвали база данни за 17 икономики от XIX век насам, за да изследват дали големите натрупвания на корпоративен дълг водят до по-дълбоки и по-дълги рецесии. Заключението им е, че няма доказателства, че бумът на корпоративния дълг води до по-дълбоки спадове на инвестициите или продукцията, нито че на икономиката и отнема повече време за възстановяване.

Икономистите не откриват доказателства и че големият корпоративен дълг прави икономиките по-крехки и склонни към по-големи спадове.

В доклада се твърди, че режимите на корпоративен фалит и преструктуриране обикновено са много по-ефективни от тези за физическите лица. Както собствениците на компании, така и кредиторите са най-добре обслужвани с бързи резолюции.

Когато кредиторите се борят за оцеляване, това може да обезкуражи или забави бързото преструктуриране или ликвидация. Това може да подхрани зомби компаниите, защото води до спад на инвестициите. Това може да влоши общия растеж на производителността и да забави възстановяването след рецесии, подчертава се в доклада.

С други думи, политиците трябва да се тревожат по-малко за ниските лихвени проценти, които позволяват на повече компании да се задържат в зоната на здрача на оцеляването. Вместо това те трябва да се съсредоточат върху осигуряването на възможно най-бързо и ефективно справяне с фалитите и преструктурирането и да се фокусират върху здравето на банките.