Когато Уганда затвори училищата си през април заради коронавируса, Чарлз Оборе скоро започна да вижда жертвите сред неговите ученици и колеги. Той очаква напрежението да ескалира през следващите месеци, пише FT.
Седем от тийнейджърките, на които той преподава, в момента са бременни и почти сигурно ще отпаднат от образование. Много ученици изостават от обучението си.
„Беше наистина ужасно“, казва Оборе, който преподава в училище в Куми, малък град в източната част на страната. „Налице е огромна пропаст в образованието за нашите деца. Повечето от тях не са чели у дома. За моите колеги, които преподават в началното училище, е трудно: учениците са забравили основната математика и как да четат на английски“, допълва той.
Covid-19 наложи тежко бреме на училищата в световен мащаб. В страните с най-ниски доходи обаче ситуацията е още по-тежка. Освен проблемите с образованието, увеличават се бедността, конфликтите и насилието в общностите. Оборе казва, че е трябвало да намери други източници на доходи поради съкращаване на заплатите. Някои от колегите му са се отказали от учителската професия.
Пандемията разкрива и подчертава по-дългосрочните структурни недостатъци, които отдавна пречат на децата да постигнат своя потенциал в училищата по света. Сега основният риск е да се ограничи капацитетът на възстановяването до старото нормално състояние от миналата година, а за изграждане на по-добро бъдеще дори не може да се говори, коментира Чарлз Оборе.
Хайме Сааведра, бившият министър на образованието на Перу, който сега оглавява световната образователна практика в Световната банка, казва: „Изживяваме най-големия шок за глобалната образователна система в съвременната история. Никога не сме имали двоен шок като този: пандемията доведе до продължително затваряне на училищата и до глобална финансова криза“.
Неговата агенция изчислява, че до 1,7 млрд. ученици са били извън училище тази година, като 600 млн. още не са се върнали в училище. Експертите констатират, че кумулативната „загуба на обучение“ заради блокадите може да намали бъдещите доходи на децата през целия им живот с 10 трлн. долара. Това рязко ще възпрепятства техните възможности в живота и ще задържи по-широкото икономическо развитие в техните страни.
Световната банка предполага, че от 7 до 10 млн. деца в училищна възраст могат да отпаднат изцяло от училище, тъй като доходите на техните семейства се свиват значително заради пандемията.
Средната продължителност на общото „ефективно обучение“ - количеството време, прекарано в училище, за учениците, които се връщат в клас, може да спадне от 7,9 години на 7,3 години обучение без коригиращи действия.
Подробно проучване, публикувано тази година, установява значително дългосрочно въздействие върху образованието на пакистанските деца, които живеят близо до разлома на земетресението в Кашмир през 2005 г. и не са посещавали училище около 14 седмици. Резултатът е по-голямо неравенство, което представлява средно загуба от 1,5 училищни години.
Кевин Уоткинс, ръководител на Save the Children във Великобритания, казва, че в момента се забърква „смъртоносен коктейл за образованието през следващото десетилетие“.
В много страни прекъсването на образованието заради пандемията от новия коронавирус води до ранна бременност, детски бракове, увеличаване на бедността и друг натиск, който ще попречи на много деца да се върнат в клас и ще навреди на тяхното обучение. Уоткинс призовава за „бърза оценка на образованието“, за да се разберат индивидуалните нужди на децата, които се връщат в училище, и да се предложат догонващи часове въз основа на техните изисквания, вместо възрастта или степента им.
Тези мерки обаче ще изискват ново финансиране, което според него само за най-бедните страни ще струва 30 млрд. долара през следващите месеци.