Нарастващият дълг на страните от еврозоната повдига въпроса за опрощаване

Заемните средства на правителствата от еврозоната се увеличават, за да финансират отговора си на пандемията от коронавируса, което възроди дългогодишните призиви към Европейската централна банка (ЕЦБ) да облекчи дълговата тежест, като опрости задължения по част от облигациите, които притежава, пише FT.

Предложението беше представено от академични икономисти като отговор на последната дългова криза в единната валута през 2012 г. Висши италиански служители наскоро пак лансираха идеята, предполагайки, че ЕЦБ може да опрости дълг, закупен чрез програмата за изкупуване на активи, или да го замени за вечни облигации, които никога да не се изплатят.

Отговорът на правителствата от еврозоната срещу пандемията ще натрупа 1,5 трлн. евро допълнителен дълг. Така за първи път държавният дълг на еврозоната ще надхвърли размера на икономиката на блока през тази година. Много държави имат бюджетен дефицит над 10% от брутния вътрешен продукт (БВП), включително Италия, Франция и Испания. Очаква се държавният дълг на Италия да нарасне от 135% от БВП през миналата година до почти 160% през 2021 г.

Фискалните правила на ЕС, които изискват от правителствата да поддържат дефицит под 3% от БВП и дълг под 60% от БВП, бяха спрени след удара на пандемията. Те вероятно обаче ще бъдат активирани под някаква форма, след като кризата отмине, а това ще притисне правителствата да намалят задлъжнялостта.

Давид Сасоли, италианският президент на Европейския парламент (ЕП), коментира пред La Repubblica миналия месец, че опрощаването на дълга е „интересна работна хипотеза, която трябва да се съгласува с основния принцип на устойчивостта на дълга“.

Рикардо Фракаро, старши помощник на италианския министър-председател Джузепе Конте, допълва пред Bloomberg, че „паричната политика трябва да подкрепя по всякакъв начин експанзивната фискална политика на държавите членки“. Това може да включва „отмяна на държавни облигации, закупени по време на пандемията, или непрекъснато удължаване на падежа им“, казва той.

Инвеститорите още не коментират - цената на новия дълг остава ниска, тъй като ЕЦБ купува по-голямата част от продадените допълнителни облигации, така че много страни са в състояние да вземат заеми до 10 години при доходност близка до или под нулата. Това ще продължи - на последното си политическо заседание в четвъртък ЕЦБ се очаква да удължи изкупуването на облигации до средата на 2022 г.

„Има толкова много причини да не се тревожим от нарастващите нива на дълга в момента, но в бъдеще ще трябва да проведем тази дискусия в даден момент,“ казва Карстен Бжески, икономист в ING. „Може да се наложи някакъв вид опрощаване на дълга, независимо дали това се прави директно от ЕЦБ, или чрез размяна на дълга в безсрочни облигации с нулев лихвен процент“, допълва той.