България е една от 13 държави от общо 153, в които е отчетен над двоен ръст на минималната заплата в периода 2010-2019 г., посочва се в доклад на Международната организация по труда (МОТ), публикуван днес.
Сред останалите държави са Камбоджа, Ирак, Литва, Нигерия, Сиера Леоне и други.
В сравнение с продуктивността на труда минималната заплата в България обаче е нараснала почти три пъти по-бързо за периода, показват още данните – с 9 на сто спрямо 3,3% за производителността.
Данните показват още, че в България заплатите са паднали средно с 3,9% към края на второто тримесечие на 2020 г. заради пандемията. Общо 0,6% от възнагражденията в страната ни са изгубени заради загуба на работни места, а 3,3% - заради намалено работно време, констатират от организацията.
Страната ни е и на трето място сред 42 държави по дял на социалните и здравни осигуровки и данък върху доходите, които се дължат върху минималната заплата – 22%. В данните се включват както плащаните от работодателя, така и от работника суми.
На първо място е Унгария с 34%, следвана от Германия с 25%. На последно място е Малави, където минималната заплата е необлагаема и не се плащат социалноосигурителни вноски. Преди това е Мексико с 3%, както и Индонезия с 5% - и в двете страни само за социални и здравни вноски, без данък върху доходите.
Заплатите намаляват заради кризата
Месечните заплати забавят растежа си и дори намаляват през първите шест месеца на 2020 г. заради пандемията от COVID-19. Това се посочва в нов доклад на Международната организация на труда (МОТ), публикуван днес.
Организацията прогнозира, че в две трети от страните, за които има официални данни за заплащането на труда, кризата вероятно ще окаже силен натиск върху заплатите в близко бъдеще.
Заплатите на жените и нископлатените работници са непропорционално засегнати от кризата, подчертава се в документа. Освен това, увеличението на средните заплати в една трета от страните изглежда се дължи на значителния брой по-нископлатени работници, които губят работните си места, като така се изкривява средната стойност.
В страните, в които се предприеха решителни мерки за запазване на заетостта, последиците от кризата се усещат предимно като спад на заплатите, а не като огромна загуба на работни места, казва се още в доклада.
Неравномерно засегнати пазари на труда
Данните на организацията показват, че не всички работници са еднакво засегнати от кризата. Въздействието върху жените е по-лошо, отколкото върху мъжете.
Оценките, базирани на извадка от 28 европейски държави, показват, че без субсидии за заплати жените биха загубили 8,1% от възнагражденията си през второто тримесечие на 2020 г. при 5,4% за мъжете.
Кризата засяга тежко и по-нископлатените работници. Тези в по-нискоквалифицираните професии за изгубили повече работно време, отколкото по-високоплатените управленски и професионални работни места. Пак на базата на данните от 28 държави в Европа докладът показва, че без временни субсидии най-ниско платените 50% от работниците биха загубили около 17,3% от заплатите си.
Без субсидии средният размер на загубените заплати за всички групи би бил 6,5%. Субсидирането на заплатите обаче компенсира 40% от тази сума.
Минималната работна заплата като инструмент на възстановяването
Докладът включва анализ на системите за минимална работна заплата, които биха могли да изиграят важна роля за устойчиво и справедливо възстановяване, смятат от МОТ. В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90% от държавите членки на организацията.
Дори преди началото на пандемията обаче в световен мащаб 266 млн. души – 15% от всички трудови възнаграждения в света, печелят под нивото на почасовата минимална заплата, било поради неспазване на законодателството или защото са изключени от такива схеми.
Жените освен това са представени най-вече сред работниците, които получават минимална заплата или по-малко.
„Адекватните минимални заплати могат да защитят работниците срещу ниско заплащане и да намалят неравенството“, казва Розалия Васкес-Алварес, един от авторите на доклада. „Гарантирането на ефективността на политиките за минимална заплата изисква всеобхватен и приобщаващ пакет от мерки. Това означава по-добро спазване на изискванията, разширяване на обхвата на повече работници и определяне на минимални заплати на адекватно, актуално ниво, което позволява на хората да изградят по-добър живот за себе си и семействата си“, допълва тя.
В развиващите се страни това би означавало и намаляване на неформалната икономика, посочва се в доклада.
12:45 | 13.09.22 г.