Брюксел изглежда е напът да постигне компромис с Унгария и Полша, които се възпротивиха на условието за върховенството на закона при изплащането на средства от Европейския съюз, но остава още един въпрос за спасителния пакет на ЕС за 750 млрд. евро: как да сме сигурни, че страните, които получават средствата, ще ги харчат правилно?
Италия, например, се затруднява да изготви кохерентен план за това как ще използва своя дял от грантовете и заемите, рискувайки голяма част от тях да бъде пропиляна за второстепенни проекти, пише Фердинандо Джулиано в материал за Bloomberg. Т. нар. „пестеливи държави“, като Нидерландия и Австрия, не искаха създаването на общия фискален инструмент и скоро може притесненията им да се окажат оправдани.
ЕС рискува с предложението за възстановителния фонд. По същество блокът трябва да гарантира, че правителствата на отделните страни ще насочват получените средства към проекти, които отговарят на неговите приоритети, като подобряване на производителността и борбата с климатичните промени.
На практика обаче Брюксел трудно ще успява да лишава членките от полагащите им се квоти, ако не бъдат използвани по предназначение, тъй като политиците в отделните държави ще започнат да се оплакват, че „еврократите“ лишават техните народи от финансиране. Европейската комисия може и да се опита да окаже натиск, но в крайна сметка ще трябва да се надява, че правителствата ще постъпят правилно.
Италия вече е пример за това как процесът по разпределение на средства може да тръгне в грешната посока. Партньорите от управляващата коалиция – популисткото движение „Пет звезди“ и Демократите, не могат да се разберат кой да отговаря за разпределението на парите. Страната трябва да получи 209 млрд. евро под формата на грантове и заеми от ЕС, като и двете партии виждат средствата като безпрецедентна възможност да консолидират властта си, наливайки средства на правилните места.
В опит да навигира тези конкуриращи се интереси правителството иска да създаде отряд от до 300 чиновници, които да имат правомощия върху няколко министерства. За съжаление, италианската бюрокрация невинаги може да се похвали с ефективност и затова съществува реален риск от лошо управление на парите.
ЕС също не помага много. Спорът за върховенството на закона отлага разпределението на първия кръг средства поне до лятото. Това забавяне рискува да отслаби възстановяването от пандемичните шокове и да усложни трайните щети, тъй като все повече жизненоспособни компании ще излязат от бизнеса, а все повече безработни ще загубят уменията си или ще се обезкуражат.
В същото време националните планове за възстановяване на страните членки не се очаква да бъдат представени за одобрение пред ЕС поне до пролетта, така че Италия все пак има време да навакса.
За жалост, изглежда, че властите в Рим са загубили всякакво усещане за цел или посока. Роберто Гуалтиери, италианският финансов министър, е прекалено зает да се бори с икономическата криза. Но отвъд непосредствените предизвикателства приоритетите на правителството за стимулиране на икономиката в дългосрочен план не изглеждат особено ясни.
Засега ЕС успява да предпази Италия от проблеми. Европейската централна банка (ЕЦБ) направи така, че покупките ѝ на активи да са в услуга на италианските държавни ценни книжа, което помогна за докарването на доходността по тях до рекордно дъно.
Също така ЕС се отказа от някои свои фискални правила за тази и следващата година, което позволява на Италия да увеличи бюджетния си дефицит до над 10% от брутния си вътрешен продукт (БВП). Германия и Франция изглеждат готови да гарантират, че техния спасителен фонд в размер на 750 млрд. евро ще се осъществи независимо от опозицията на Полша и Унгария.
Италия обаче не може да очаква, че подобно поведение ще трае вечно.
От години страната призовава за солидарност своите съседи. „Пандемичният“ фонд е конкретен отговор на тези призиви, и то в момент на остра нужда. Сега Рим трябва да покаже, че може да похарчи предоставените пари ефективно. На карта е поставена не само надеждността на самата Италия, но и бъдещето на ЕС.
09:09 | 13.09.22 г.