Когато коронавирусът удари, Германия подготви най-щедрия пакет от спешни помощи в Европа. Сега, за първи път от началото на пандемията, политиците питат дали страната действително може да си позволи такова щедрост, пише FT.
Дебатът беше предизвикан заради консултациите от миналата седмица за бюджета на страната за 2021 г. Министърът на финансите Олаф Шолц шокира депутатите, като почти удвои размера на новите заеми до 180 млрд. евро, след като през 2019 г. страната пое 218 млрд. евро дълг – най-големият в следвоенната и история.
Шолц обаче не се разкайва. „Човек потръпва като си помисли какво би станало тук, ако не бяхме инвестирали толкова големи суми. Плахостта би ни струвала скъпо“, коментира той.
Тази гледна точка се подкрепя от повечето водещи икономисти в Германия, които настояват, че страната трябва да направи всичко необходимо, за да смекчи коронавирусната криза. Управляващите партии също до голяма степен подкрепят - поне в публичното пространство. Депутати от опозицията обаче се притесняват, че Шолц ще има проблеми в бъдеще.
Нарастването на дълга „заплашва да се превърне в криза на следващото поколение“, казва Карстен Клайн, депутат от Свободната демократическа партия.
За държава, която някога се гордееше с балансираните си бюджети, сумите наистина са космически. От самото начало обаче беше ясно, че политиката на „черната нула“ няма да оцелее при тези обстоятелства. Така че, когато пандемията застигна Германия, Олаф Шолц бързо извади своята „базука“ - програма за субсидии и безвъзмездни средства за бизнеса в размер на 1,3 трлн. евро, допълнена през юни с пакет от стимули за 130 млрд. евро. Той се отказа и от „дълговата спирачка“ - мярка, залегнала в германската конституция, която ограничава бюджетния дефицит само до 0,35% от брутния вътрешен продукт.
Представители на опозицията казват, че мотивацията на финансовия министър да отвори кранчето е свързана с това да подобри шансовете си на парламентарните избори догодина. Той е кандидатът на социалдемократите за канцлер.
„Конституцията не казва, че при извънредни ситуации можем да харчим колкото си искаме“, коментира Ото Фрике, депутат от Свободната демократическа партия и член на бюджетната комисия на Бундестага. „Когато се съмнявате, парите на данъкоплатците винаги трябва да се харчат предпазливо и внимателно“, допълва той.
Правителството настоява, че нарастването на разходите е временно отклонение и всичко ще се върне към обичайния си ритъм, когато пандемията приключи. Германия ще започне да изплаща дълговете от пандемичната ера през 2023 г., а дълговата спирачка ще бъде възстановена през 2022 г.
За някои от управляващия блок връщането по пътя на фискалната справедливост няма да се случи скоро. „В момента политиците казват: „Ако все пак поемаме толкова много дългове, това означава, че и аз мога да вмъкна своя малък проект в бюджета“, коментира депутат от християндемократите. „Ето защо спешно трябва скоро да се върнем към бюджетната дисциплина“, посочва още народният представител.
12:28 | 13.09.22 г.