Германците са известни със своята склонност да превръщат всяка тема, свързана с годините между Първата и Втората световна война, в табу и да настръхват, винаги когато някой започне да прави паралели в тази посока.
Кампанията на президента на САЩ Доналд Тръмп „Спрете кражбата“ след президентските избори от началото на ноември предизвика известни аналогии с един от най-мрачните епизоди от историята на Германия, пише New York Times.
Преди сто години силните консерватори, които вкарват Германия в Първата световна война, отказват да приемат, че са изгубили. Тяхното отрицание поражда може би най-мощната и пагубна политическа лъжа на XX век – Dolchstosslegend, или т.нар. „легенда за удар с нож в гъба“.
Става въпрос за конспиративна теория, разпространена сред десницата в Германия, според която страната не губи войната на бойното поле, а в резултат на измяна, най-вече от страна на политиците с републикански възгледи.
Сред много германци това твърдение буди възмущение, унижение и гняв. И единствената фигура, която знае как най-добре да използва това разочарование, е Адолф Хитлер.
Но тук не става въпрос за сравняване на Доналд Тръмп с Хитлер. Това би било абсурдно. Но Dolchstosslegend представлява ясно предупреждение. Изкушаващо е да се заклейми ирационалното твърдение на Тръмп, че изборите са били „подправени“ като разочароваща последна конвулсия на неговото управление или опит за увеличаване на пазарната стойност като телевизионна личност, каквато Тръмп може да стане (пак), след като мандатът му приключи.
Но това би било сериозна грешка. Тази кампания трябва да се гледа като опит за издигане на твърдението „Те го откраднаха“ до равнището на легенда, може би дори на зародиш на бъдеща социална поляризация, каквато Америка никога преди не е виждала.
През 1918 г. Германия се взира в поражение. Присъединяването на САЩ във войната година по-рано и редицата успешни контраатаки от страна на британските и френските сили оставят германските войски деморализирани. Военноморските сили протестират – те нямат желание да бъдат унищожени в безнадеждната, но (уж) свята мисия на кайзер Вилхелм Втори и неговите лоялни аристократи.
Гладуващото население се присъединява към стачките и призивите за установяване на република нарастват. На 9 ноември 1918 г. Вилхелм абдикира и два дни по-късно армейските лидери подписват примирие.
Но измамата Dolchstosslegend намира своите привърженици. С лозунги Im Felde unbesiegt („Непобедени на бойното поле“ – бел. ред.) населението посреща завръщащите се войски. Вестници и пощенски картички изобразяват германските войници, намушкани с нож в гърба – от тъмни фигури, развяващи червеното знаме на социализма, или от груби карикатури на евреи.
По време на Версайския договор от 2019 г. митът Dolchstosslegend вече е разпространен в цяла Германия. Суровите условия, наложени от Антантата, превръщат Германия от една от най-уважаваните страни в света в най-големия губещ.
Сблъсквайки се с унижение и нежелание да приемат истината, много германци се оставят на пагубната самозаблуда – нацията е предадена, но нейната чест и величие никога няма да бъдат изгубени. А онези без чувство за национален дълг и правда – левите и новоизбраното правителство на новата република – никога не биха могли да бъдат законни попечители на страната.
Този мит се превръща в основа на нацистката пропаганда и спомага за оправдаването на насилието срещи опонентите. Ключът към успеха на Хитлер е, че до 1933 г. значителна част от германския електорат поставя идеите, въплътени в мита – чест, величие, национална гордост – над демокрацията.
Германците са изморени от загубата на войната, страдат от безработица и международно унижение. Те стават жертва на обещанията на един „фюрер“, който започва репресии срещу всеки, възприеман като „предател“, ляв или евреин.
Когато Хитлер става канцлер на 30 януари 1933 г., нацисткият вестник Völkischer Beobachter пише, че „неудържима гордост преминава през милиони“ хора, които толкова дълго се борят да заличат срама от 9 ноември 1918 г.
Без особен консенсус, изграден върху споделена реалност, обществото се разделя на групи пламенни, безкомпромисни партизани. И така първата демокрация в Германия пада.
Нещо подобно се случва днес и в САЩ. Според Pew Research Center 89% от привържениците на Тръмп вярват, че президентството на Джо Байдън би нанесло „трайна вреда на САЩ“, докато 90 на сто от хората, които подкрепят Байдън, твърдят обратното.
И докато въпросът на кои медии американските граждани трябва да се доверяват отдавна е разделя Америка, сега дори платформи като Twitter се смятат за пристрастни.
След президентските избори милиони поддръжници на Тръмп си инсталират алтернативно приложение Parler в знак на протест срещу изборния резултат.
В такъв пейзаж на социална фрагментация неоснователните обвинения на Тръмп относно изборния ден могат да навредят сериозно на визията на избирателите. Цели 88% от подкрепящите Тръмп са убедени, че изборният резултат е неверен, според проучване на YouGov.
В крайна сметка на Германия ѝ трябва още една война и десетилетие на преоценка, за да разбере, че Dolchstosslegende представлява катастрофална заблуда. Ако днес тази история има някаква стойност, то е в уроците, които могат да научат другите нации.